Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Радиооркестърът приключва творческия си сезон с музика от Григ, Менделсон и Берлиоз – петък, 12 юни, от 19 часа

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: Булфото

Някак неусетно изминаха 9-те месеца от началото на концертния сезон 2014 – 2015 на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Един изключително успешен сезон, в който музикантите от оркестъра и техният главен диригент – Емил Табаков, за пореден път доказаха изключително високото си професионално ниво и богатството на творческите си търсения. Този петък, 12 юни, предстои да бъде поставен „заключителният акорд“, за който радиосимфониците са избрали три популярни и обичани романтични творби: Сюитата „Пер Гинт“ на Едвард Григ, Концерт за пиано и оркестър № 1 в сол минор от Феликс Менделсон-Бартолди (солист ще бъде Александър Хинчев) и „Фантастична симфония“ на Ектор Берлиоз.

Композитор, пианист и диригент, Едвард Григ е слава за родината си и чест за целия музикален свят. Неслучайно мнозина го наричат „Гласът на Норвегия“. Голямата му известност идва с признанието на Ференц Лист, който присъства на концерт на композитора и съпругата му в Италия. Така Григ става изключително популярен в Европа. Той композира голям брой романси, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии („Сърдечни рани“ и „Последна пролет“) и камерни творби (соната за пиано, соната за виолончело и пиано, три сонати за цигулка и пиано, струнен квартет). Към големите музикални форми обаче Едвард Григ не проявява интерес. По-мащабните му произведения са Концерт за пиано в ла минор, „Норвежки танци“ за симфоничен оркестър, сюитата „Из времето на Холберг“ за струнен оркестър, както и с двете сюити по пиесата на Хенрик Ибсен „Пер Гинт“, написани по молба на драматурга.
Музиката към „Пер Гинт“ е написана през 1885 година специално към едноименната театрална пиеса на Хенрик Ибсен. Първоначално партитурата се състояла от пет действия и съдържала 26 музикални произведения, но впоследствие голяма част от тях били изгубени чак до 80-те години на XX век.
В днешно време има две сюити с това заглавие, които включват осем от най-популярните музикални композиции. В първата сюита това са: „Утро“, „Смъртта на Озе“, „Танцът на Анитра“ и „В пещерата на горския цар“, а във втората – „Плачът на Ингрид“, „Арабски танц“, „Завръщането на Пер Гинт“ и „Песента на Солвейг“. На концерта в петък ще имаме удоволствието да чуем Първа сюита плюс „Песента на Солвейг“ из Втора сюита.

Творчеството на Феликс Менделсон-Бартолди е пълно с позитивна енергия – музиката му е слънчева, жизнерадостна в по-голямата си част – без, разбира се, това да я лишава от дълбочина и духовна основа. Мнозина го определят като единственият музикален вундеркинд на XIX век, чийто талант и дарование могат да се сравнят с този на Моцарт.
Дълго време Менделсон беше единственият абсолютно непознат от великите композитори – неговото творчество беше „преоткрито“ и оценено едва през последните няколко десетилетия. А той има стотици наистина прекрасни творби и една от тях е Концертът за пиано и оркестър №1 в сол минор, опус 35. Макар да фигурира под номер едно, това всъщност не е първият клавирен концерт на Менделсон. Преди него композиторът вече е бил писал подобни концерти: през 1822 г. той създава концерт за пиано струнни в ла минор, а след това – два концерта за две пиана, съответно през 1823-4 и 1825 година. Концертът в сол минор опус 25 се появява по време на пътуването на Менделсон в Италия, горе-долу по времето, когато е написана и прочутата „Италианска симфония“. Премиерата му се състояла през месец октомври 1831 година в Мюнхен и концертът много бързо добил популярност. В него имало отделни секции, съдържащи импровизационни моменти – нещо, в което Менделсон бил специалист.
Днес този концерт са изпълнява сравнително рядко и няма голямата популярност на симфониите на композитора или пък „Сън в лятна нощ“, които и досега остават негови „хитови“ творби. За сметка на това той пък дава възможност на изпълнителите да демонстрират виртуозните си умения – нещо, което винаги е допадало на публиката. Този петък това ще стори пианистът Александър Хинчев.

Александър Хинчев  Снимка: личен архивАлександър Хинчев е завършил Музикалната академия в София като ученик на проф. Константин Ганев. По-късно учи при Винченцо Витале в Академия „Санта Чечилия“ – Рим, където се дипломира с отличие и Специална награда на журито. Лауреат на Международния конкурс „Бузони“ – Болцано, и на Първа награда на Международния конкурс за пиано в Будапеща. Върху формирането му оказват влияние ценните съвети и контактите с личности от величината на Святослав Рихтер, Яков Флиер, Лучано Берио, Алексис Вайсенберг, Жорж Претр, Серджо Фиорентино и други. Гастролирал е в Италия, Австрия, Испания, България, Германия, Русия, Украйна, Литва, Франция, Унгария, Белгия, САЩ, Япония, Мексико и други. Концертирал е с едни от най-великите певци и инструменталисти на нашето време като великия бас Борис Христов, мецосопраното Кати Берберан, виолончелиста Франко Маджо Ормецовски, Райна Кабаиванска и други.
Александър Хинчев е свирил в някои от най-престижните концертни зали в света: „Концертхаус“ – Виена, „Театро Гранде“ – Бергамо, „Театро Массимо“ – Палермо, Театро „Сан Карло“ – Неапол, Театро Комунале – Генуа, Театро „Петруцелли“ – Бари, „Палацо Лабия“ – Венеция, прочутата зала „Чайковски“ на Московската консерватория, залата на Националната филхармония Мексико – Мексико сити, залата на Филхармониата – в Нагоя, Япония и други.
Хинчев води Майсторски класове по пиано в редица страни по света: Католически университет– Washington, USA, Консерватория „Сан Пиетро а Майелла“ – Неапол, Лайпциг – Германия и т.н. Критиката не пести суперлативи за неговите изпълнения, специално подчертавайки съчетанието на блестяща виртуозност с тънка чувствителност и артистичност, както е озаглавена една от последните рецензии от Германия: Всеки докоснат клавиш е абсолютна емоция.

Смела, страстна, вулканична натура с изключително болезнена чувствителност, Ектор Берлиоз е един от най-големите новатори в световната музикална история. Композитор, диригент, музиковед – критик, за него Роберт Шуман казва: Човек не знае дали да го нарече гений или музикален авантюрист, защото той блести като лъч, а оставя след себе си миризма на барут.
Фантастичната симфония е първото зряло съчинение на 26-годишния Берлиоз. По онова време той все още учел в Парижката консерватория и се готвел – за кой ли път! – да участва в конкурса за Римската премия. Консервативните професори били неспособни да разберат новаторските стремежи на дръзкия ученик и неизменно отхвърляли представяните от него кантати. Едва през лятото на 1839 година, решен „да стане толкова мъничък, че да може да пробие през вратите на рая“, Берлиоз най-сетне завоювал така жадуваната награда. Кантатата „Смъртта на Сарданапал“ била завършвана под пушеци и гърмежи – в Париж бушувала Юлската революция. А само половин година по-рано – на 6 февруари композиторът писал на свой приятел: „Бях готов да започна моята голяма симфония, в която трябваше да изобразя развитието на адски страсти. Тя цялата е в главата ми, но нищо не мога да напиша“. На 16 април Берлиоз съобщил за завършването на симфонията под заглавие „Епизод из живота на артиста. Голяма фантастична симфония в пет части“. По този начин авторското наименование на първата симфония на Берлиоз не съответства на това, което се твърди за нея: фантастичната симфония – това просто е определение за своеобразната трактовка на жанра от страна на композитора, така както се случва по-късно и в драматичната му симфония „Ромео и Жулиета“.
Артистът, за когото се разказва в симфонията, бил самият Берлиоз, отразен в музика – със съответстващите му романтични преувеличения. Става дума само за един (но много важен!) епизод от неговия живот – на 29 май 1830 година, в навечерието на предполагаемата премиера на творбата, във вестник „Фигаро“ била поместена програмата на симфонията, която предизвикала остро любопитство. Цял Париж жадно следял развитието на романтичната любовна драма между Берлиоз и Хенриета Смитсън. 27-годишната ирландка, която била пристигнала в Париж на гастроли през есента на 1827 година в състава на една английска трупа, запознала Франция с трагедиите на Шекспир и потресла публиката със своите превъплъщения като Офелия и Жулиета. Берлиоз я преследвал с вулканична страст, но модната по това време актриса, според думите на критиците, го презирала. Мечтаейки за успех, който би могъл да привлече вниманието й, Берлиоз изпаднал в отчаяние и дори мислел за самоубийство.
Концертът, на който трябвало да бъде изпълнена Фантастичната симфония, бил отложен с няколко месеца: трудностите по процеса на неговата подготовка композиорът сравнявал с преминаването на Великата армия на Наполеон през Березина. Премиерата се състояла на 5 декември 1830 година в Парижката консерватория и имала огромен успех. На диригентския пулт бил Франсоа Габенек – създателят на първия симфоничен оркестър във Франция. Впоследствие Берлиоз внесъл някои промени, изменил реда на частите на симфонията и леко преработил програмата. Окончателната редакция на творбата била изпълнена (отново под диригентството на Габенек) на 9 декември 1832 година.

„Фантастичната симфония“ на Берлиоз е първата програмна симфония в историята на романтичната музика. Берлиоз сам написал текста на програмата, която на практика представлявала подробно излагане на сюжета и последователното развитие на събитията във всяка част. Впрочем, както самият композитор съобщавал в предисловието, може да се ограничим и само с наименованията на частите. Така ще сторя и аз сега – още повече, надявам се, всички знаете за какво иде реч във „Фантастичната симфония“.
Ето и заглавията:
Първа част – „Мечтания и страсти“,
Втора част – прочутият „Бал“,
Трета част – „Сцена в полето“,
Четвърта част – „Шествие към ешафода“,
Пета част – „Видения в нощта на Саба“.

Концерта предаваме по програма „Христо Ботев“

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Хуан Диего Флорес в сцена от „Фауст“ на Шарл Гуно, постановка на Виенската държавна опера.

Звезден дебют на Хуан Диего Флорес във „Фауст“ на Гуно

Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ (16 октомври от 20 часа) изкушава ценителите на жанра със запис от изминалия сезон на Виенската държавна опера – „Фауст“ на Шарл Гуно. Премиерният спектакъл на режисьора Франк Касторф, в който знаменитият Хуан Диего Флорес дебютира на сцена в ролята на Фауст, се е състоял на 29 април тази година без публика – в..

публикувано на 16.10.21 в 08:20

Йоанна Каменарска – първата жена концертмайстор в историята на Хамбургския филхармоничен оркестър

Една млада и талантлива изпълнителка, постигнала успехите си, преодолявайки редица житейски и професионални изпитания, споделя някои от най-интересните моменти в творческото си битие със слушателите на „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“ в петък – 15 октомври, от 19.30 часа. Това е българската цигуларка Йоанна Каменарска. Родена в..

публикувано на 15.10.21 в 08:45

„Фауст” от Шарл Гуно, опера в пет действия

Музика : Шарл Гуно Либрето : Мишел Каре и Жул Барбие по първата част на прочутата трагедия от Гьоте. Премиера : 19 март 1859 година. Действието се развива в Германия в епохата на Средновековието. Действащи лица: • доктор Фауст – тенор • Мефистофел – бас-баритон • Валентин – баритон • Маргарита – сопрано • Зибел – мецосопрано • Вагнер –..

публикувано на 15.10.21 в 07:40

Балетът на Стефан Димитров „Сънят на Пилат“ с премиера в НДК

През 2018 г. в зала „България“ под диригентството на Любка Биаджони в концертен вариант беше изпълнен „Сънят на Пилат“ на Стефан Димитров. Сега вече творбата ще види и своята сценична реализация. Екипът, който подготвя постановката, е международен, а основен двигател е известният руски хореограф Василий Медведев, който от няколко месеца..

публикувано на 14.10.21 в 17:35

Нов диск на Чавдар Парашкевов, Виктор Вълков и Луи-Мари Фарде

През месец август в Съединените щати беше осъществена премиерата на нов диск събрал двама българи и един французин. Цигуларят Чавдар Парашкевов и виолончелистът Луи-Мари Фарде живеят в Хюстън, а пианистът Виктор Вълков в Солт Лейк Сити. Събира ги французинът, който напуска оркестъра на Парижката опера, за да заживее в САЩ. „Познавах двамата..

публикувано на 14.10.21 в 09:37