Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Ново издание на автобиографичната книга "Живот и песен" на първата национална оперна легенда - тенорът Петър Райчев

| обновено на 15.06.15 в 11:30 БНР Новини

Софийската опера и балет организира матине, посветено на големия български тенор от недалечното минало Петър Райчев, на което бе представено новото издание на автобиографичната книга "Живот и песен", придружена от компактдиск с изпълнения на големия певец. Първото издание на книгата е от 1950 г. Тя бе представена от проф. Румяна Каракостова. Участва и внукът на прочутия тенор, който е негов съименник - Петър Райчев.
Петър Райчев е роден на 9. март 1887 г. във Варна. Още от малък обича да пее, поощряван от майка му, която пеела много хубаво народни песни. Като ученик в прогимназията във Варна постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и се записва да следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват малко пари като студенти, сътрудничат във в-к „Барабан“ “ с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник „Българан“ като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.

Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой Театър, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. Болшой Театър му отпуска стипендия за две години. 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.

От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.

1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в Театро „Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровейн, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.

Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.

Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.

В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.

Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).

Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.









 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Нос", опера в три действия от Дмитрий Шостакович

Музика: Дмитрий Шостакович Либрето: Дмитрий Шостакович, Евгений Замятин, Александър Прейс, по едноименната повест на Николай Василиевич Гогол Премиера: 18 януари 1930 г. Действащи лица: • Платон Ковальов, колежански инспектор – баритон • Иван Яковлевич, бръснар – бас • Прасковя Осиповна, негова жена – сопран • Квартален надзирател – тенор • Иван,..

публикувано на 01.07.22 в 18:44
Надежда Табакова-Димитров и Йоанна Каменарска

Среща между пиано и цигулка

В рамките на 53-тия Международен фестивал "Софийски музикални седмици" на 1 юли в камерна зала "България" ще се състои концерт на Йоанна Каменарска, цигулка, и Надежда Табакова-Димитров на пианото. В програмата са включени произведения на Бах, Рихард Щраус, Васко Абаджиев. Дуото на Йоана и Надя се събира в Хамбург преди повече от години, където..

публикувано на 01.07.22 в 14:51

Румен Бояджиев-син: Най-големият враг на изкуството е егото

Той носи името на баща си и се гордее с това, но макар и двамата да се занимават професионално с музика, твърди, че "се борят в различни жанрове". Скромен и самокритичен е и упреква сам себе си, че не проявява достатъчно самодисциплина, за да работи толкова, колкото би му се искало. В разгара на един много успешен и плодоносен творчески сезон,..

публикувано на 01.07.22 в 09:35

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 юли 2022

1 юли Свири Филхармоничният оркестър на Северногерманското радио с диригент Андрю Манзе. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за цигулка № 2 в до диез минор, оп. 129. Солист: Кристиан Тецлаф (цигулка). 3.32 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Симфония № в си минор, оп. 74, "Патетична". 4.20 часа – Фриц Брун (1878-1959), Симфония №..

публикувано на 29.06.22 в 13:26

Лейф Уве Андснес с още един албум с музика от Моцарт

Тази сряда (29 юни) екипът на предаването "Музик мания" ще ви представи албума на Лейф Уве Андснес със заглавие "Импулсът Моцарт – 1786", посветен на музиката на австрийския композитор от тази година. Компактдискът е част от по-голям проект на Андснес и камерния оркестър "Малер", като преди време в "Музик мания" се запознахте с предишния албум, в..

публикувано на 29.06.22 в 07:55