Гости: журналистът Стойко Стоянов, гл. редактор на сайта Фактор.бг и историкът Георги Георгиев. Темата е свързана с най-голямата черква у нас, която носи името на братушката Александър Невски. Защо? Кой е този руски княз? Какви са неговите заслуги за България? Защо най-импозантният молитвен дом в България не е кръстен на св. Иван Рилски, св. княз Борис I - Михаил, Св. св. равноапостоли Кирил и Методий, или да речем, на св. Патриарх Евтимий… Каква е премълчаната история на този православен паметник?
Полемика по тези въпроси се води в социалната мрежа, където вече има фейсбук група, озаглавена „Не на „Алексадър Невский“, да на „Св. св. Кирил и Методий“.
След като наскоро този храм стана официално собственост на БПЦ, тя има ли право да не чува обществените желанията, след като вече веднъж, през 1915 г., министър председателят Радославов „изгонва“ от храма руския княз Невски, но не след дълго възстановяват, по времето на Стамболов, предишното му име.
Ще успеят ли родолюбците, които искат тази черква да носи името на български светец или ще продължаваме да тачим чужденеца, който се оказа, на всичкото отгоре, че е приел исляма? Няма да се питаме, защо Българската православна църква мълчи, защото знаем,че нейното златно правило е да не чува щенията на своите миряни…
За тези, които не знаят, че московският княз Александър Невски е бил покорен васал на татарите, а не някакъв герой, трябва да се доверят на последни проучвания за него, а те сочат, че натрапеният на България „светец“ през различни етапи от живота си се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза. Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия. Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за..
На български изразът „Да хапнеш дървото“ има нелицеприятно значение. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало обаче са го направили буквално – в най-голямата изкуствено посадена гора не само в Близкия изток, ами в цялото Средиземноморие. Там те са опитали „дървесно меню“ в разсадник, отвоюван от пустинята Негев в Израел. Искра Декало..
Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение. Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията,..
В това издание на рубриката „География на сетивата“ Диана Маринова ще ви отведе на дълго пътешествие в две серии към Виетнам, Мианмар и остров Борнео. Тя е човек, който обича да пътува, да открива места с особен заряд и да описва преживяванията си по начин, който събужда любопитство. Според нея истинският пътешественик се докосва с душата си до..
Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са..
Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и..
Обявен от Густав Малер за дете-чудо, Ерих Корнголд усвоява тънкостите на музиката с помощта на Александър Цемлински. Талантът на Корнголд е безспорен и..
Какво представляват техническите паспорти на сградите, задължителни ли са, има ли краен срок за получаването им, кой ще ги изработи и кой ще заплати цената?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg