Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

IN MEMORIAM: Познатият непознат Александър Бръзицов

БНР Новини
Александър Бръзицов в студиото на предаването „Маестро, музика!“
Снимка: Здравко Петров

Днес (30 март), след тежко боледуване ни напусна един голям български творец – композиторът Александър Бръзицов.
Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. Eдва 15-годишен свири на пиано в оркестъра на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чийто ръководител  е Димитър Ганев. Още тогава неговият талант не остава незабелязан и през 1961 г. е избран да ръководи оркестъра. Пет години по-късно  заедно е с композитора Кирил Цибулка подготвя музиката на криминалната драма „Човекът в сянка“ (1967 г.), в която той взима  участие като аранжор за голям джазов оркестър. Работата на Бръзицов над този филм поставя и началото на стотици игрални, телевизионни, анимационни и късометражни филми с изцяло негова авторска музика. Трудно могат да се изброят всички награди на композитора в областта на филмовата музика  -  една от най-големите му страсти, но заслужава да се отбележат международните отличия, а те никак не са малко: първа награда  в Оберхаузен, Германия; “Сребърен дракон“ в Лодз, Полша ; за анимационния филм „Наследници“ на Иван Веселинов той получава  две първи награди  на фестивала във Варна, както и за музиката към филмите  на Анри Кулев „Кой вижда по-надалеч“ и „Приказка за пътя“, а за музиката към анимационния  филм на Стоян Дуков „Февруари“ получава втора награда на фестивала в Загреб, Югославия.
Александър Бръзицов е високо ерудиран и образован български творец, чийто талант се проявява освен в музиката, но и в изобразителното изкуство (Бръзицов завършва Художествената академия през 1971 г.). Феноменалните си познания и умения по композиция, контрапункт, музикален анализ, оркестрация и най-вече по аранжиране за биг бенд той дължи както на вътрешния си  усет, така и на своя най-голям учител, изтъкнатия наш композитор, аранжор и диригент Емил Георгиев. С първата си песен „Бяла радост“ (1974 г.), текст Матей Стоянов, записана от Маргарита Хранова, Бръзицов мотивирано и категорично  насочва творческите си търсения изцяло към жанра популярна музика, в който през годините ще докаже, че общовъзприетото понятие „лека“ музика съвсем не е „леко“, а носи сложен музикален език, който също може да внуши  идеи и чувства. Във всяка следваща своя песенна творба  Бръзицов показва изрядната си професионална подготовка и наученото от своя учител , отношение и отговорност към писането на песни и правенето на аранжименти, в които присъства музикалната илюстративност - „Есенни плажове“ (1976 г.), текст Матей Стоянов, записана от Йорданка Христова и особено в „Дъжд“ (1978 година), текст Иван Станев, записана от Михаил Белчев.
Матей Стоянов и Александър Бръзицов
Между многото си качества  на талантлив и обичан от най-широк кръг слушатели творец композиторът Александър Бръзицов по изтънчен начин  умееше да насити  и най-малката песенна форма с  толкова мелодическо и музикално съдържание, че да я превърне в песен, при това запомняща се и запяваща от всички – „Прошепнати мечти“ (1980 г.), текст Матей Стоянов, записана от Камелия Тодорова, „Да започнем всичко отначало“ (1982 г.), текст Михаил Белчев, записана от Орлин Горанов, „До следващото лято“ (1982 г.), текст Михаил Белчев, записана от Орлин Горанов, „Направете място“ (1983 г.), текст Михаил Белчев, записана от Нели Рангелова и Орлин Горанов , „Летен дъжд“ (1987 г.), текст Матей Стоянов, записана от Румяна Коцева и мн.др. Такива емблематични песни в българската попмузика Александър Бръзицов написа немалко. Изключително взискателен към всичко – към изпълнителя, към музикантите от съпровождащия състав, към тонрежисьорите и не на последно място към текстописците и поетите, с които работеше през годините, Бръзицов винаги избираше  поезия от най-високо  качество. Той никога не се страхуваше от своеобразието на стиха, напротив – търсеше неговата подвижност, актуалност, рационалност, скритите в него музикални възможности. Работата му със словото винаги бе точно преценена и в никакъв случай случайна. През годините е в творчески тандем с автори на текстове като Матей Стоянов и Михаил Белчев. В съвместната си работа с тях той извличаше, разкриваше и обогатяваше във висша степен всеки поетически нюанс,  нещо повече, доосмисляше го със средствата на музикалната изразност по начин, който само той умееше.
Александър Бръзицов написа стотици песни за много наши изпълнители – Лили Иванова, Йорданка Христова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Катя Филипова, Петя Буюклиева, Румяна Коцева, Васил Петров, Боян Иванов, вокална група „Домино“ и др., подаваше ръка на много „прохождащи“ в жанра изпълнители,  сред които, Ивелина Балчева, Снежина Темелкова, Валентин Асенов, Вили Станева, Елена Колева, Петя Станчева, Елена Колева, Искрен Пецов, Сабина Донева, Невена Цонева, формация  „Спектрум“. С негови песни ежегодно кандидат-студенти се явяваха на приемните изпити в двете музикални академии в София и Пловдив, много са изпълнителите, направили кавърверсии на голяма част от  тях, а песните на Бръзицов и до ден днешен са в задължителната програма в различни певчески конкурси в страната.
Много са и наградените песни на композитора, както и наградите, които той получава за аранжимент на песни от други автори. През 1976 г. песента „Есенни плажове“, изпълнена от Йорданка Христова, печели втора награда  на фестивала „Златният Орфей“ в конкурса за песни. Същата година от полския фестивал в Сопот Бръзицов се завръща с награда за вай-добър аранжимент на полска песен – „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен, представена от Катя Филипова.
СнимкаНа фестивала „Братиславска лира“ през 1983 г. песента „Докога“, текст Михаил Белчев, изпълнена от Нели Рангелова, е удостоена със „Сребърна лира“. Същата песен получава и втора награда на фестивала в Сопот – Полша през 1984 г. На конкурса „Бургас и морето“ през 1985 г. песента „Пътища обратни“, текст Матей Стоянов, изпълнена от Орлин Горанов, е отличена с първа награда. Най-престижното си отличие за песен, което получава Александър Бръзицов е Голямата награда „Златен Орфей +“ през 1995 г., провел се в НДК за песента „По никое време“, текст Любомир Пеевски, изпълнена от Ивелина Балчева.
Песните на Александър Бръзицов бяха и продължават да бъдат  част от звуковата ни атмосфера десетилетия и заемат значителен дял от  музикалната среда на българина. Дори и малкото, което композитора създаде през последните години, също носи белезите на неговия  неповторим композиторски стил. Широтата и всеобхватността на музиканта Александър Бръзицов личеше в нестихващия  му стремеж към разнообразие в неговите последни музикални песенни послания - „Докато питаш“ (2007 г.), текст Матей Стоянов, записана от Мариана Попова и Орлин Горанов, „Споделено“ (2009 г.), текст Матей Стоянов, изпълнена от Камелия Воче, „Към спомен друг“ (2011 г.) текст Матей Стоянов, записана от Ани Върбанова, „Спомен“ (2014 г.), текст Иван Беловски, записана от Васил Петров, „Красив роман“ (2015 г.), текст Матей Стоянов, записана от  Невена Цонева и „Небесна песен“ (2015 г.), текст Матей Стоянов, записана от Сабина Донева.
За композитора Александър Бръзицов нямаше низши и висши жанрове, а просто хубава и лоша музика. Всяка една негова песенна творба бе създадена  изцяло по вътрешен подтик, професионално, чрез щедрия  си талант и здравия си вкус, с който той успя да постави началото на една традиция в историята на българската попмузика.
Поклон пред паметта ти, Маестро!



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програма на Еврокласик ноткюрно от 1 да 15 декември 2020

1 декември Изпълнения на латвийското трио „Ангеликус“ в състав: Сондра Леймалниеце (флейта) Елина Симкус( сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.00 часа – Язепс Мединс (1877-1947), „Мечтание“. 3.05 часа – Язепс Мединс (1890-1966), „Вечер е“ (аранжимент Лева Саблонска). Изпълняват Елина Симкус (сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.07 часа – Йохан Себастиан..

публикувано на 01.12.20 в 14:35

Фолклорен радиоблиц с Ива и Ева Валентинови

Те са две сестри, много еднакви и много различни. Музиката е третият елемент в тяхната роднинска връзка. "Радиото ми дава адреналин" – казва Ева Валентинова, а Ива Валентинова допълва – "Дава предизвикателства и много хоризонти. Познанства, които са изключително ценни, и много знания" Дали ще ни разкрият нещо различно за себе си, чуйте в..

публикувано на 01.12.20 в 08:38

„Полиевкт“ на Гаетано Доницети

29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети. 30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“ Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи. Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на..

публикувано на 29.11.20 в 08:00

Ви-Валди

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае като две и две какво е безизходица. Върти се нощем в тясното легло в безсъние хроническо и нявгашното пещерно тегло днес му изглежда весело, епическо. И стогодишните войни, и бутафорните нашествия, и тези реформаторски вълни без никакви..

публикувано на 28.11.20 в 11:20

„Зигфрид“, трета част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“

За трета поредна съботна вечер (28 ноември от 20 часа) ще имате възможност да се потопите в дълбокия свят на Вагнеровата музикална драма, защото Байройтският фестивал отваря своите архиви. Записите достигат при нас благодарение на сътрудничеството ни по линия на Европейския съюз по радиоразпръскване. На 30 юли 2015 година на сцената в Байройт Кирил..

публикувано на 28.11.20 в 08:00