И совите, и Карлос Фуентес не са това, което са

 - „Умът се пристрастява към мършата на ужаса и почва да се храни с нея. Може пък умът да е хиена“…
…това са само няколко хаотично подбрани примера, с които да илюстрираме начина на изразяване, езика, особеното философско-параноично светоусещане на разказвач, който не само има сетивото за безкрайното множество скачени като съдове измерения, но и живее в поне няколко свята и поне в няколко времена едновременно. Художествената тъкан на Бласимовите разкази може да бъде определена по много начини – и като „кинематографична“ (по обясними причини), и като „абсурдистка“, и като „(пост)военен сюрреализъм“, и като „хорър“. Тези кратки произведения, които понякога се преливат едно в друго, са населени с хора-вълци, мандатни джинове, бежанци и гранична полиция, отрепки, военноинвалиди, убийци, чудотворци, кръстословици, порно-фантазии със свидетелки на Йехова, демонични дървета и зайци, снасящи яйца. При 

Бласим не просто „совите не са това, което са“, но дори Карлос Фуентес не е това, което си мислим, че е.
Двете срещи с писателя са съответно днес, на 14 декември в Пловдив (в културния център на Радио Пловдив от 18.00 часа, в рамките на „Международни писателски срещи – Пловдив“) и на 16 декември в София (в Мраморното фоайе на втория етаж в НДК от 19.00 часа, като част от Софийския международен литературен фестивал). Но преди това ще се срещнем с него тук…