Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Историкът, множественото минало и въпросите на най-новата българска история от втората половина на ХХ век

БНР Новини
Снимка: Кирчо Стоичков

Ще затворим ли веднъж завинаги книгата на миналото? Как да съвместим микроисторията на индивидите с макроисторията на обществените процеси? Какви са точно формите на нормалност, изживявани и имитирани в един социум извън нормалността, какъвто е комунизмът? Как стават малките промени, инцидентите, водещи до големите промени? До каква степен малките разкази биха могли да имат обяснителна роля относно комунистическия режим от последните две десетилетия на неговото съществуване? Кога настъпва кризата в природата на тоталитарната система? Как съвместява социалистическият човек, лишен от всякакви илюзии относно социализма, необходимостта да живее тъкмо в пространството на социалистическата илюзия? Как успяваха хората тогава да критикуват реалността на реалния социализъм с аргументите на социалистическата утопия? Откъде идва понякога положително-носталгичното отношение спрямо практиките на тоталитарната държава, срещано в годините след нейното разпадане? И тъй нататък, и тъй нататък – книгата на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало“ поставя тези въпроси и се опитва да им отговаря, защото тъкмо методологическите празноти в изучаването и изследването на близкото минало се явяват понякога препъни камък за успешното им разбиране.
Проф. Георги Каприев, Митко Новков и проф. Ивайло Знеполски (отляво надясно) в студиото. Снимка: Кирчо Стоичков.
На тази важна тема бе посветен поредният брой на предаването „Премълчаната история“, в което ви срещнахме със самия проф. Ивайло Знеполски, както и с доц. Георги Лозанов и проф. Георги Каприев – също водещи мислители в територията на опознаването на тоталитаристкото общество, което живяхме.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Джулс Хамънд

Вече се произвежда електричество с хартия и ензими

Миниатюрните батерии са сложни, скъпи и неекологични за събиране и рециклиране. Вече има тънки, леки и гъвкави хартиени биогоривни клетки, които са биоразградими, екологични и икономически изгодни. Технологията е разработена в Университета в Гренобъл, Франция. Хартиени биогоривни клетки използват ензими за преобразуване на глюкозата и..

публикувано на 03.12.22 в 13:05
Ферула е вид цъфтящо растение, предложено като кандидат за легендарния силфиум. Расте в района на Адана, Турция.

Изгубената виагра на древен Рим

Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия. Колко са го..

публикувано на 03.12.22 в 08:45
Венета Гаврилова и Мариела Станчева

Мариела Станчева: Математиката не е лесна, но е интересна

Ако много от преминалите през системата на средното образование ще приемат скептично втората част от твърдението, то е защото идеята за игровизиране на ученето все още трудно си пробива път в стандартното училище. Впрочем тя не е много популярна и сред широката аудитория, която по навик свързва ученето с принуда, сериозност, граничеща с досада, и..

публикувано на 02.12.22 в 18:06

50 години България космическа държава

На 1 декември в далечната вече 1972 г. в космоса е изстреляна първата българска научна апаратура Прибор 1 (П-1). Той е проектиран в създадената три години по-рано "Група по физика на Космоса" в БАН. "По това време страната вече има традиции в наземните проучвания на йоносферата (наелектризираната от Слънцето,"обвивка" на планетата) и логично..

публикувано на 01.12.22 в 14:58

Какво причинява войната на децата

"На първо място – болка и лишения, защото много от тях губят дома, родителите си, това, от което се състои всекидневната им безопасност. И ако до тях няма възрастни, на които да разчитат, това може да доведе до вътрешна катастрофа, в която на детето му е много трудно, защото нищо не му обясняват и то не разбира какво става." Това казва Наталия..

публикувано на 01.12.22 в 12:56