Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Умните градове

БНР Новини
Какво бъдеще очаква градовете?
Снимка: Pexels

Според анализи на ООН до 2050 година около 70% от земното население ще живее в градове. Единствената възможност човечеството да се справи с предизвикателствата на урбанизацията според повечето специалисти е своеобразно „поумняване“ на градските системи и техните жители с помощта на високите технологии, адекватната мобилна „мека“ инфраструктура и интегрираните системи за управление.
За тенденциите в съвременното интелигентно градоустройство, за авангардното дигитализиране в името на устойчивото развитие и 3D моделирането в архитектурното проектиране, с чиято помощ се търси решение на презаселването и отдалечаването на човека от природата разговаряме с арх. Константин Доганов. Архитектът разказва и за своя футуристичен проект „Сграда-град на бъдещето“, награден от Камарата на архитектите в България.  
 „Златното сечение“: изпълнителният директор на Института за сгради с нулево потребление на енергия арх. Димитър Паскалев за т. нар. „фасаден инженеринг чрез стъклопакети с циркулиращ воден поток“ и първия пилотен проект на Института у нас, който ще бъде реализиран тази година в павилион в двора на БАН.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Скуката – непочетената муза

Скуката минава за лошо нещо, особено пък за творец, бил той писател, музикант или художник. В днешно време скуката е едва ли не стигма. Да скучаем, предполага да не сме вдъхновени, а вдъхновението днес има висок обществен статус. Оказва се обаче, че скуката е сред важните фактори, обуславящи творческия процес. Тихата муза на скуката стои зад ред велики..

публикувано на 27.05.20 в 12:43

Езикът на Патриарх Евтимий

Предстои да излезе и вторият том на речник, събрал думите на големия духовен водач и книжовник. С какво се отличава словото на търновския просветител и какво е виждането му за развитието на българския книжовен език, разговор с проф. Татяна Славова, една от авторките на речника. Марки с ликовете на св. Кирил и Методий в славянските страни и Гърция..

публикувано на 27.05.20 в 10:05

Доброто на лошото

По това време на годината обикновено ловът и риболовът са във ваканция – дивечът се оставя да отглежда малките, на рибите се дава спокойствие, за да хвърлят хайвера си. През тази година обаче освен във ваканция любимият спорт на хиляди хора е и под карантина, която може да се окаже и полезна. Прочистването на природата е само един от „страничните” ефекти..

публикувано на 27.05.20 в 09:45