Отиде си Кака Мариана от телевизионното предаване „Сладкарница „Захарно петле“ – това беше най-споделяният печален пост в социалните мрежи вчера.
На 76 години ни напусна актрисата Мариана Аламанчева – потвърдиха от Сатиричния театър.
Любимката на няколко поколения зрители е в трупата му от 1967 година, след като завършва актьорско майсторство през 1964 година във ВИТИЗ, в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Три години след това играе в Драматичния театър в Добрич, а в репертоара на Сатирата остава с 41 роли.
Гледали сме я в „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо, в пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена“ от Никола Русев. Тя беше Дерменджиева в „Сако от велур“, Жената в „Рейс“ от Станислав Стратиев, Госпожа Тот в „Семейство Тот“ от И. Йоркейн. Игра в пиесата „Голямото чистене“ от Й. Чурка, беше Гретхен в „Сватба“ от Елиас Канети – изброяват ролите ѝ нейните почитатели и колеги. Телевизионните зрители ще я запомнят с колоритните ѝ превъплъщения във „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, в постановката на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ и разбира се, в култовото за 70-те години предаване „Сладкарница „Захарно петле“. Киното я избира за „Мъже в командировка“, „Селянинът с колелото“, „Не си отивай!“ и „Свобода или смърт”. Участва и във фестивала „Златният кос”, а нейното изпълнение на Рада от пиесата „Зидари” на Петко Ю.Тодоров, БНР пази в Златния си фонд.
Тя беше любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство… – написаха в социалните мрежи колегите ѝ от Сатиричния театър. В допълнение припомниха едно много лично интервю, може би последното ѝ – пред журналистката Боряна Антимова, където Мариана Аламанчева споделя: Когато главата ми се е пръскала да намеря изход, като че ли небето се е отваряло, а една ръка се е протягала и ме е измъквала.
В звуковия файл ще чуете думи, в памет на актрисата от театроведа Богдана Костуркова, а също и гласа на Мариана Аламанчева, съхранен в Златния фонд на БНР:
• нейно изпълнение на песента „Ела” на Димитър Симеонов по текст на Васил Сотиров от фестивала „Златният кос” (1975);
• откъс от ролята ѝ на Рада в пиесата „Зидари” (1966) на Петко Ю.Тодоров.
Спектакълът "Скрити лимонки" на австралийската Джоана Мъри-Смит е най-новото заглавие в репертоара на Театър " София ". Представлението се играе на открита сцена Театър "Сълза и смях" . Режисьор е Николай Поляков, който поставя текста за първи път на българска сцена. "Скрити лимонки" са шест истории. Обединява ги формално, видимо и..
Любимият ни роман "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма оживява на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". През 1846 г. светът за първи път има възможност да прочете в цялост един от най-великите романи в историята на литературата. Класиката се поставя за първи път на българската театрална сцена под драматургията на Юрий Дачев и под режисурата..
Една ефирна приказка създава за слушателите Terra Култура в разговора с участието на актьора и режисьор Момчил Карамитев и младата композиторка Михаела /Мишел/ Колева. Денят за Момчил започва с един забравен телефон, след което преминава през проблем с автомобила и… Синът на Апостол Карамитев не успява да стигне до студиото. Включва се в ефир..
"Дуендето – казва Лорка – кара кръвта да пламва до болка; изчерпва; отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил; скъсва с всички стилове… Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти..
Красотата и душевността на Антарктика прозират във фотографска изложба, която се открива днес – в Деня на Земята – на Моста на влюбените, НДК. Фотографската изложба на Марина Великова "Ледовете на Антарктика" е част от проекта "Антарктика в нови измерения" и представя по иновативен начин Ледения континент. 58 фотографии представят..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Първият роман на аржентинската писателка Саманта Швеблин (1978) се нарича "Отрова" и е издаден на български, както и втория – "Хиляди очи". Третата..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg