Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кумири на днешното време: Боян Петров. Съни

За изследователската дейност на един учен и алпинист, останал завинаги в подножието на Шиша Пангма и завещал Път Нагоре

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Как се раждат кумирите в днешно време и как успяват да се огледат хората в тях? Ученият и алпинист Боян Петров завинаги свързва отпътуването си от земния живот с Шиша Пангма, преследвайки поредната Пътека Нагоре, и завещава на отчаяните и обезверените, че всичко е възможно и е важно да се продължи. С добро. И дори да е този път и завинаги.

През живота си Боян Петров участва в не една и две каузи, търсещи защита за чистата природа, уязвими групи от обществото и други в този натюрел. Едно от знаковите изкачвания на 700 души с него е на връх Стража в община Трън в знак на защита на природата по време на ключовия и знаков референдум за региона преди повече от година. Как се развива туризмът в Трън днес и каква роля изиграва Боян Петров за избора на хората – чуйте в звуковия файл от Румяна Боянова от сдружение „България за Трънско“.

Изследователските открития на зоолога Боян Петров ще бъдат представени в първия ден на астрономическото лято за Северното полукълбо – 21 юни, в големия салон на БАН. Експозицията е подготвена от Природонаучния музей и един от инициаторите и създателите й е Д-р Петър Берон – чуйте какво казва за Боян и научните му достижения в звуковия файл.
Алпинистът Боян Петров остава в историята на алпинизма и геополитиката с това, че обедини Китай и Непал. Какво се крие зад тази сериозна констатация и доколко тя е просто върхът на айсберга, доказващ процеса на раждане на кумирите на днешното време? Доколко ги разбираме и как объркват плановете на политиците и лишените от дух – чуйте още в звуковия файл от туристическия експерт и алпинист Любомир Попйорданов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18