Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Покана за пътуване – от Ангола и Южна Африка до Ливан и Казахстан

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
12
Един от мостовете на река Ишим
Снимка: Маги Гигова

Има моменти, когато наистина съжалявам, че не можете да видите събеседниците ми, защото Йова Станкова е много красива. Гостенката ми, обаче, може да се похвали не само с външен вид. Тя е израснала в Ангола, учила в Германия, живяла в Южна Африка, а сега се приспособява към италианските нрави край езерото Гарда. При тази географски пъстра биография не е чудно, че Йова говори английски, руски, френски, немски и напредва с италианския. Тя направи впечатление още с дебютния си роман „Галерия от светове” и се надява да е наследила частица от таланта на писателя Йордан Йовков, чиято потомка е. Но в "Покана за пътуване" тя разказва за странстванията си по света.

Никога не съм си представяла, че ще опитам някога прабългарското питие кумис. При това като го наливам в дървена гаванка с черпак  в… ресторанта на петзвезден хотел. Но за моите приключения – след малко. Теодор Борисов и редовната си родолюбива рубрика „50 места от българската история отвъд България” отвежда до гроба на Хан Кубрат.

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си,че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.

При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху салфетка  и насред степите да се озовеш в Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където опитах прабългарския кумис.

Извадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица.  Затова когато чуете „стария град” не си мислете, че ще видите сгради от времето, когато тук е  била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя на коприната. Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700 кв.км. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.

Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз. Средната възраст на жителите е 23 години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.

Благодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър. Търговският център разполога с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.

Никой не минава през Астана без да се отбие във високата 150 метра кула Байтерек, в превод от казахски - топола. Сградата също е дело на Норман Фостър, както и пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.

Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на 17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се кълнат, че всяко желание се сбъдва.


Най-големият ми журналистически късмет, обаче бе възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода „Искрящата Астана”.  Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата.  Построена е за три години от специалисти от 33 страни -  албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии. Резултатът  е един от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, а залата - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000. Фоайето е постлано с италиански мрамор, тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано с типични казахски мотиви и 3D стенописи. Тук са гастролирали световни звезди като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета,  Елена Образцова и Валерий Гергиев.


Още приключения с "Покана за пътуване" на страницата ни във Фейсбук

(Снимките от Казахстан в галерията са на Маги Гигова.)

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мутирали тигри бродят из пустинята Негев

Неотдавна в „Покана за пътуване“ кореспондентите на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало разказаха за кратера Рамон на пустинята Негев, мястото, където американски и израелски астронавти тренират за мисия до Марс. А в древни времена е имало набатейски хан по пътя на благовонията от византийско време. Там е минавало най-краткото..

публикувано на 28.11.21 в 08:45

На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа. Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет..

публикувано на 27.11.21 в 08:20

Подривният чар на свободното време

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време..

публикувано на 26.11.21 в 08:45

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен,..

публикувано на 26.11.21 в 08:20

Личните имена като знак за културна идентичност

Личното име е „етикетът“, който носим цял живот и с който се обозначаваме пред останалите. Имената, които избираме за децата си, са резултат и свидетелство за родовата и националната ни принадлежност, религията, обществените норми и личните ни предпочитания. Кой от тези фактори преобладава в избора на благоевградчани в началото на ХХI век,..

публикувано на 25.11.21 в 12:56