Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Наименования за ръж, ечемик, царевица и др. в европейските езици

| обновено на 14.08.19 в 09:58 БНР Новини
Снимка: pxhere

Не е случайно, че думата „жито“ съдържа същия корен като „живея“, „живот“. Имало е време, когато реколтата от зърнени култури буквално е била равносилна на живота, оцеляването на прадедите ни. Житни класове присъстват в гербовете на доста държави от умерения климатичен пояс, особено в периода на комунизма, който някъде все още продължава. В други географски ширини се появяват царевицата, оризът и т.н. И днес зърнените храни са значителна част от храната на човечеството, макар и в нови разновидности и сортове за масово отглеждане. Какво обаче може да узнаем от наименованията им в диалектите на българския език и другите европейски езици. Някои от местните имена на ръжта са останали още от езика на траките, други свидетелстват за вероятния път на пренасянето на растението от Мала Азия, за културните контакти между различни народи. По-нови за трапезата на европейците растения като царевицата и картофа са интересни с начините за образуване на имената им - по името на страната, от която са внесени, от съществуващо име на позната култура с добавка на някакво определение, със заети и трансформирани думи. Така за царевицата „мисир“ идва от название на Египет, „рапка“– от „арапска пшеница“, „влашки боб“ пък е една от диалектните думи за картоф. Разказва проф. Лучия Антонова.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването - Наименования на месеците.
• „Забравени думи“ – с участието на слушателите.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Документална поредица проследява живота на морските обитатели

"Крайбрежни морета", част от документалната поредица "Нашата планета" на WWF и "Нетфликс", ще бъзе показан за първи път у нас на голям екран, и то безплатно. Премиерата е на 16 август в автокино "Сердика", информират организаторите. Продукцията е отличена с множество награди, сред които и "Еми" – за най-добър документален филм и за най-добър разказвач в..

публикувано на 14.08.20 в 15:01
Фотоколаж: Валери Леков

Магия, заклинание или просто име

Жителките на с. Вещица, наричано в миналото още „Вещици”, в никакъв случай не бива да бъдат набеждавани, че са от онези, които обичат да яхат метли. Това не пречи името на въпросното наше селце да съхрани своето екзотично название до днес – както се е случило и със селата, назовани „Държава”, „Недоклан”, „Дупините”... Причините са много легенди, които..

публикувано на 13.08.20 в 15:43
Втората съпруга на цар Иван Асен I е Елена. След убийството му, Елена се оттегля в манастир и приема името Евгения.

Търси и съпругата – не просто жената

Казват, че зад всеки велик мъж се спотайва велика жена. Потвърждава ли го историята на Второто българско царство с промените, които нерядко настъпват в официалните роли на съпругите на някои от тогавашните царе, които продължават да предизвикват историците? Какви драми и възторзи се крият в житейските сенки на миналото от този исторически период? Ако сте..

публикувано на 12.08.20 в 17:15

40 години природен резерват Атанасовско езеро

На 12 август е рожденият ден на резервата Атанасовско езеро. Датата ще бъде отбелязана с различни чествания.   Атанасовското езеро съчетава различни режими за опазване – северната част е поддържан резерват, южната – защитена местност. Заедно с прилежащите земеделски земи то влиза в зона на Натура 2000. Местността е нагледен пример как човекът..

публикувано на 12.08.20 в 15:48

Има ли отпуск за гнева и тревогата

Отсега е ясно, че думи на годината ще бъдат коронавирус, пандемия, криза. Но наред с тях зачестяват разговорите за тревогата и несигурността, които на свой ред водят до недоволство и протести.  Очакванията за спад на гражданската активност в отпускарския сезон не се оправдаха, напротив – протести обхванаха Ливан след експлозията, която отне човешки..

публикувано на 11.08.20 в 13:03