Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Деян Парушев и крясъкът на красотата

БНР Новини
9
Снимка: Личен архив

Макар 23-тото издание на международния София Филм Фест да приключи, София продължава да е кино. Днешното ни „Време и половина“ го доказва. Този път то е посветено на едно от лицата на фестивала – Деян Парушев, моден фотограф, оператор, режисьор и част от журито, определило най-добрия документален филм на тазгодишния Софийски филмов фестивал.

Деян е син на художниците Йордан и Елена Парушеви. На 9-годишна възраст заминава за Париж заедно с майка си и вече 27 години живее и твори там като едно от популярните имена зад обектива в модната столица. Известно време дори работи за продуцентската компания на френския режсьор Люк Бесон.

Въпреки ангажиментите и забързаното ежедневие обаче, той често намира време да се прибира и в България. Този път прибирането му у дома е свързано именно със София Филм Фест. Деян не само участва като член на журито в документалния конкурс на фестивала, което му се отразява като бърза кино академия и по негови думи пораства за отрицателно време, но участва и в свободната програма на феста с филма си „Вечна красота“. Документалният филм е посветен на една от най-ярките тенденции в света на модата днес – наемането на модели над 60-годишна възраст.

Той представя един колективен портрет на всички онези модели, които не се страхуват да излязат от рамката. Предложението да направи този филм Деян получава от хората, с които се запознава в компанията на Люк Бесон. Филмът успя да предизвика истински интерес, както от страна на зрителите, така и от страна на медиите в Европа, Северна Америка и Азия. Предизвика и моя интерес.

Срещнах се с Деян Парушев в градинката пред Народния театър. Стори ми се подходящо място за разговор, посветен на красотата и начина, по който гледаме на нея. Там, на пейката, сред хората, решили да се отдадат на спокойствието, което носи това място, попитах режисьора на документалния филм „Вечна красота“ какво всъщност представлява красотата и не е ли тя различна за всеки от нас.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Авторката Любляна Славенина и нейната "Хоризонтална осмица"

Героинята Кая е в Италия на рождения си ден, останала сама, тя среща случайно един фотограф. Записва се на курсове по мода и среща любовта в две различни лица. Хоризонталните осмици са безкрайност, а безкрайността е финал с отворен край, но все пак е край. Книгата е с елементи от реални истории: "За мен безкрайността е осмица скрита в различни..

публикувано на 03.10.23 в 16:06

Показват се ранните рисунки на Димитър Казаков-Нерон

90 години от рождението на художника Димитър Казаков-Нерон отбелязва столичната галерия "Арте" с изложбата "Рисунката-кройка на света". Тя показва ранни и по-малко познати негови рисунки от 60-те години на 20 век. "Нерон е познат на широката публика повече с картините си, а тези рисунки се показват за първи път – казва проф. Чавдар Попов, преподавател..

публикувано на 03.10.23 в 14:56

"Cookies по Бекет" с премиера в Студентския дом

На 3 октомври от 19:30 часа в Националния студентски дом се разиграва премиерата на уникален театрален пърформанс със заглавие "Cookies по Бекет". Този необичаен спектакъл обединява елементи от великата пиеса на Самюел Бекет "Краят на играта" с актьорски движенчески импресии, вдъхновени от тялото и неговото състояние в епохата на безкрайното..

обновено на 03.10.23 в 11:56

"Играта", или българската литература за деца от началото на миналия век

Две списания с творчество за деца се превръщат в хит в началото на 20 век. Това са "Светулка", която излиза от 1904 до 1947 година и "Детска радост" от 1910 до 1947 година. В тях издателите Георги Стоянов на "Светулка" и Христо Хаджиев и Ран Босилек на "Детска радост" срещат читателите с класиците на литературата ни за деца като Елин Пелин, Дора..

публикувано на 03.10.23 в 10:25
Водещата Мария Мира Христова и Павлина Вежинова-Делчева в студиото на

Писателят като спасение и Белите коне

Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за..

публикувано на 02.10.23 в 17:30