Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

За божурите и защитените местности

БНР Новини
Снимка: Оля Стоянова

„Теснолистен божур“ е една нова защитена местност в близост до София. Намира се на територията на с. Волуяк и заема площ 13,52 хектара. И както се сещате – там растат диви божури, защитен и рядък вид. Оттам идва и името на Божурище – заради хилядите диви божури, които някога през април и май са разцъфтявали в полето.
За теснолистните божури и за новата защитена зона край София, разговаряме с Росен Василев от фондация „Биоразнообразие“.

Новата защитена местност, обявена на 28 август 2017 г., е създадена именно, за да запази този теснолистен божур – Paeonia tenuifolia. В разпоредбата е записано, че в новата защитена зона е забранено разораването и залесяването на имотите, внасянето на други растителни видове, паленето на огън и т.н.
Само че в края на април на поляните между Волуяк и Божурище можеха да се видят не само дивите божури – току-що разцъфтели, но и грудките на растенията, които са били в съседните парцели, които не спират да се изорават. Въпросът е, че когато говорим за редки растения, защитени от Закона за биологичното разнообразие и от Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местоообитания, а също и включени в Червената книга на България със статут „застрашен“, би трябвало да положим повече усилия да не бъдат разоравани находищата им. Още повече, че става въпрос за една съвсем ограничена територия – от четири – пет метра, където растат дивите божури.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Лъчезар Филчев: Ще се окаже, че образованието ни е в миналото

Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята. Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се..

публикувано на 22.05.22 в 08:20

Пътят на коприната минава през Доха

Омагьосана от коприната. Това е Анна Каранова. Тя произхожда от сливенския род Калови, чиято история стига четири поколения назад до Добри Желязков. През 30-те години на XIX век той основава първото текстилно производство на Балканите, като след това остава в историята като родоначалник на българската текстилна индустрия. Почти два века по-късно потомката..

публикувано на 21.05.22 в 09:43
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Св. Седмочисленици“

Най-ранният словесен образ на светите Седмочисленици

Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г...

публикувано на 20.05.22 в 16:48
Георги Стефанов

Реалистично ли е бъдещето без фосилни горива за нас и за Европа

Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима? "Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели..

публикувано на 20.05.22 в 13:34

Исторически тайни и срамотии

След войната обикновено победителят пише истината за нея, манипулирайки фактите, както му e изгодно. Победителите с повече историческа наглост манипулират повече, а тези с повече чувство за обективност – по-малко. Но изкушени от манипулацията са почти всички – така политиката мачка историята в услуга на пропагандата. Може би затова има скандали..

публикувано на 19.05.22 в 09:05