Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа.
Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях виждаме неукротимия български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори.
Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказваме ги и ние в „Премълчаната история“ с тяхна помощ, за да установим за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Георги Братов обикновено се представя като "бай Георги от Свищов", но в битието му на български пенсионер няма нищо обикновено. Той сърцато се втурва да помага, колчем чуе за бедствие някъде из родината, но не това го прави толкова тачен гост в "Покана за пътуване". Бай Георги е обиколил 60 държави, някои от които, като Нова Зеландия например, съвсем..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg