Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Честита Василица!

БНР Новини
Кемал Еюб, Ива Дойчинова и Наталия Цекова
Снимка: Здравко Петров

Празниците са чудесен повод да опознаваме другия и неговата култура. По тази причина на Василица, ромската Нова година, център "Амалипе" организира кампанията „Да възстановим мостовете между нас“ в София. 

Деян Колев от организацията разказа за кампанията, в която се включват над 300 ученици от 37 училища от цялата страна. Те идват в София на 14-и януари, за да покажат богатството на ромската култура и нейната връзка с културата на етническите българи и другите етноси в нашата обща родина. За тях вратите си ще отворят основните национални институции и дипломатически мисии.

Деян Колев от "Амалипе", както и гостите в студиото – актрисата Наталия Цекова и бившият председател на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп – бяха единодушни, че представата за ромите като за хора, които нехаят за образованието на децата си, не е вярна. 

Ромските семейства, като всички родители, искат най-доброто за децата си и повечето от тях знаят, че пътят към него минава през образованието. Тук грехове има обществото ни – тъй като децата, посещаващи т.нар. "десегрегирани училища", се натъкват на проблеми, неприемане и омраза. 

Успешните примери на роми, които са се реализирали добре, не са никак малко, друг е въпросът дали искаме да ги видим, защото предразсъдъците са нещо удобно – свеждащо сложни проблеми до прости решения. 

Но е добре да се замислим кой ни насъсква едни срещу други, използвайки език на омразата и превръщайки едни хора в изкупителна жертва за всички проблеми на обществото.

Макар и бавна, промяната на стереотипите е възможна, а празникът е добър повод да се вгледаме в общите неща и онова, което ни свързва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18