С прожекция на филма „Докосване до пустотата“, организирана от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките и фондация „Боян Петров“, се отбелязва рожденият ден на Боян Петров, който щеше да навърши 47 години.
Боян Петров е зоолог, еколог, спелеолог и българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10. Също така има най-много първи български изкачвания на осемхилядници. Но може би по-важното е, че е от хората, за които е трудно да се говори в минало време, както ще се убедите от разговора на Ива Дойчинова с жена му Радослава Ненова и със зоолога професор Павел Стоев от Природонаучния музей.
Ненова разказва за вечерта, посветена на Боян, както и за състезанието по скоростно изкачване на Копитото, предвидено за 16 май.
"Боян заслужава събития с такъв заряд – каза тя. – Спортът, усмивките, природата – това са нещата, с които би искал да бъде запомнен."
"Един от най-добрите ни полеви зоолози – така го определя Павел Стоев и припомня приноса на Петров в научната работа, защото много често покрай алпиниста Боян Петров забравяме учения Боян Петров.
"Боян беше от първите, които започнаха да изследват прилепите в България на съвременно ниво. Той започна да ги изследва на екологично ниво, да изучава генетиката им. Оказа се, че има редки видове прилепи в България, за чиято биология се знае твърде малко."
Петров открива редкия вид прилеп Бекщайнов нощник.
Павел Стоев съобщи, че Природонаучният музей подготвя специална витрина, в която да бъдат изложени най-интересните открития на Боян Петров.
Не на последно място са каузите, които Петров бранеше и защитаваше с плам – уникалното биоразнообразие на Национален парк Пирин и на Кресна.
Струва си да помним Боян Петров чрез тези каузи, през енергията, познанието и страстта, с които се бореше за съхраняването на уникалното природно богатство на България.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg