Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Жана Попова: Следващата стъпка е да нямаме нужда от свобода на словото

Не може да се противопоставя свободата на словото на оцеляването

доц. Жана Попова
Снимка: Ани Петрова

За първи път виждаме толкова силен удар срещу свободата не на медиите, а на мнението. Това заяви в „Мрежата“ доц. Жана Попова, преподавател по телевизионна и радиожурналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. 

Удрянето с микрофон като доказателство за свободата на словото

„Публичните фигури са изключително важни, когато конструират начина, по който ние си говорим, защото от всички възможни начини да проявяваш свободата си на словото нашият премиер избра точно удрянето с микрофон като доказателство за това, че имаш свобода на словото. Също така, аз много дълго време търсих аргументите за това управляващите да поискат да ограничим точно в този момент говоренето си, защото това ще ни спаси. Няма такава хипотеза. Това, че ще бъде санкционирана представителката на една браншова организация, по никакъв начин няма да промени нашите страхове. Не може по този начин да се противопоставя свободата на словото с това, че ние ще оцелеем. Няма такава гаранция и никой не може да я даде.“ 

За какво "да замълчим" 

„При г-н Цонев няма лош изказ, има лоши практики. Да припомня и едно интервю по общественото радио с министъра на финансите, в което той каза, че сега не е време да говорим за демокрация. Следващата стъпка е тази – да нямаме нужда от свобода на словото. Това не е вярно и трябва непрекъснато да го показваме, че всъщност свободата на словото е свобода на мненията и на печата. И г-н Цонев, който има изключително голямо отношение към медиите, който знае всички столчета в медиите, много често е показвал, че не му трябва кризисна ситуация, за да говори за медиите или по-скоро против медиите. За първи път обаче виждаме толкова силен удар срещу свободата не на медиите, а на мнението.“ 

Казусът с терористичните медии

„За такива изказвания казусът е лесен, защото плурализмът е важно нещо и ние имаме дълъг дебат по тази тема назад във времето. Тоест, ако едно предаване е публицистично, то със сигурност в него трябва да има още една гледна точка към твърдения и да има още един събеседник, който да опонира или да се съгласява, но да има мнения. Ако предаването е актуално, то в него трябва да бъде дадена възможност на хората, които са обвинявани, да се защитят. Но какво печелим ние като общество от такъв начин на правене на журналистика? Нашата журналистика в този случай е превръщана единствено в пинг-понг – медиите на този, медиите на онзи и пейзажът остава изключително беден. Г-н Мавродиев има право на своето мнение, той може да нарича всекиго както иска. Но медията трябва да потърси обратна връзка от типа право на отговор и т.н.“ 

Говоренето за г-н Мавродиев и тази банка е всъщност един много стар разказ, който изведнъж се вряза в говоренето за коронавируса. И това, че разказите се смесват, никак не е добре. Защото не бива да се забравя, че тази банка е част от историята на всички онези банки, които знаем от 1997 година. А тази банка е с добър имидж, но ние имаме проблем с разказа за историята на банките у нас и по-специално историята на КТБ и всички банки от 1997 година.

Как да не „хванем“ диктатура

Като не се притесняваме да произнесем думата „проблем“. Защото ние променихме значението на думата „страх“. Изведнъж всичко стана страшно. Нормално е много хора да изпитват тревога, но това не е страх, защото в обществото паника няма.“ –  обобщи доц. Жана Попова.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ася Чанева и Краси Георгиев

Очаквайте в „Аларма“ на 22 юни Краси Георгиев

На пръв поглед той не е нищо особено – изглежда като повечето мъже над 40 години, които поддържат тялото си в най-добра форма, без да го подлагат на химически субстанции. Обикновените мъже ходят, той тича , повечето от нас вървят по-бавно или по-бързо, той бяга – винаги продължително – с часове, с дни, със седмици и много често с месеци...

обновено на 22.06.21 в 16:36

72 иновативни училища в повече наесен

Наесен иновативните училища ще станат със 72 повече. 509 училища от всички области в страната ще имат статут на иновативни и ще бъдат включени в списъка за следващата учебна 2021-2022 г. Това предлага проект на Министерския съвет, качен за обществено обсъждане. В иновативните училища ще бъдат въведени нови учебни практики, предмети и..

публикувано на 22.06.21 в 12:57

Пламена Николова: Политиките за децата трябва да са в широка рамка, а не на парче

През последните години над 400 000 деца в България живеят в риск от бедност и социално изключване и това е трайна тенденция. Всяко трето дете няма да може да отиде на почивка, да спортува, да има книги и учебни пособия. България е единствената страна в Европейския съюз без Национална многопрофилна детска болница. 46% от 15-годишните ученици са..

публикувано на 22.06.21 в 12:28

Проф. Лозан Митев: Нямаме нормално физическо възпитание от 1-ви до 4-ти клас

Какво е стратегическото място на спорта и спортната култура у нас? Защо все повече се неглижира спортното възпитание сред подрастващите? Защо е важно участието в Олимпийските игри и как трябва да се възприемат те? Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Лозан Митев , ръководител катедра „Мениджмънт и история на спорта“ в НСА:..

публикувано на 22.06.21 в 11:12
Илюстративна снимка

Концерт-спектакъл за Деня на българския фолклор в НДК

На 22 юни се отбелязва Деня на българския фолклор. Празникът е по инициатива на главния художествен ръководител на ансамбъл “Чинари“ Асен Павлов и ще се отбележи за трета поредна година с концерт в Зала 1 на Националния дворец на културата. Асен Павлов посреща днешния ден с надеждата, че празникът ще бъде официално одобрен от Министерския..

публикувано на 22.06.21 в 09:21