Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историкът Димитър Атанасов:

Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова скулптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г.
Снимка: bulgaren.org

Д-р Димитър Атанасов

Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?

Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.

Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.

Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.

Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.

В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.

За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света. 

Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.

Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.

През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.

Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.

Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.

Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!

Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“

Д-р Димитър Атанасов е историк, работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН. Интересите му са: история на Балканите, средновековна история, история на идеите и понятията, публични образи на историята, историографски анализ, историческа антропология.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В очакване на третото издание на Technovation

Третото издание на "Техновейшън" (Technovation) се очаква да стартира скоро, събирайки вниманието на иноваторите и ентусиастите в технологичния сектор. Рубриката “Денят делово“ на предаването е посветена на предстоящото събитие, гост е Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър“. Кръстева подчертава важността на технологичния сектор за..

обновено на 18.04.24 в 15:12

Симеон Ананиев: Увеличението на цените в БДЖ е оправдано, но услугата си остава некачествена

Националният железопътен превозвач БДЖ обяви, че се налага промяна в цените на билетите за пътуване с влак. Причината за това е драстичното увеличение на разходите на дружеството през последните няколко години. Според официално изявление от държавните железници, увеличението ще бъде средно от около 20% и ще влезе в сила от 7 май 2024 година ...

обновено на 18.04.24 в 12:38

Започва кариерен форум за бъдещи енергетици

Кариерният форум "Презареди кариерата си" 2024 представлява изключително значимо събитие в България, целящо да представи възможностите за професионално развитие във възобновяемата енергетика. Организиран от сдружение "Соларна Академия България" и M3 Communications Group, Inc., този форум събира водещи представители от енергийния сектор, държавната..

обновено на 18.04.24 в 12:14

Защо децата трябва да започват четенето със съвременни автори и теми?

В ефира на "Нашият ден, Виктория Бешлийска , известна писателка и авторка на два обичани български романа  "Глина" и "Сърце" , сподели своето мнение по няколко актуални теми.  Тя изрази загрижеността си относно програмата, особено в областта на литературата и другите разказвателни предмети в училищата, като отбеляза, че децата се чувстват..

обновено на 18.04.24 в 11:38

Да рециклираш "ценната пластмаса" в домашни условия

Свикнали сме да възприемаме пластмасата като вредител, който задушава природата. Организацията "Ценна пластмаса" има за цел да промени тази представа. Как битовите пластмасови отпадъци и натрупаните вкъщи найлонови торбички могат да заживеят нов живот – в "Нашият ден" разказва Георги Балинов . "Гледах на пластмасата като на нещо много..

публикувано на 18.04.24 в 10:49