Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Красен Станчев: Безработицата вероятно ще се удвои

| обновено на 20.05.20 в 13:59
4
Красен Станчев
Снимка: БГНЕС

Може ли да се проследи ефектът, който мерките срещу Covid-19 оказват върху стопанския ни живот? Икономиката в криза с прогнозите на платформата САТ към Научния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор. Платформата COVID-19 Activity Tracker (CAT) може да се използва от правителство и браншови организации за вземане на решения за възстановяване на икономиките на база прогнозни оценки.

Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), ръководител на разработката „GATE CAT”, направи коментар на платформата в "Нашият ден":

„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките", казва д-р Красен Станчев.

"Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа... това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни."

Всъщност се ограничава човешкият фактор

"Това не е рецесия, това е репресия срещу човешкия фактор. В тази ситуация единственото, което можеше да помогне от макроикономическа гледна точка, е да тръгнем от човешкия фактор. Мисля, че всички икономисти имат консенсус по този въпрос. Ние тръгнахме от заетостта и от безработицата. На макрониво алгоритъмът е прост. Имаме добро предвиждане засега. Зависи от икономическите и здравните показатели." 

Безработицата най-вероятно ще се удвои 

"Това означава, че работните места под риск за тази година са около 1,1 млн. – около 1/3 от населението ще срещне трудности в доходите. Това се потвърждава от всички социологически проучвания – наши и международни."

Бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лв.

"Без да се смятат странни политики като създаване на бензиностанции, загуба на приходи от ДДС и т.н., бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лева, сметнато към днешна дата, а икономиката –  6,5 млрд. лв. по-малко." 

Има много подобни истории 

"Първата такава е регистрирана например в Библията, Левит, гл. 13, след това има исторически пример 394 г. в Атина, немалко истории има в Китай... освобождават длъжниците... И не съм сигурен кое е по-добре – това, което се е правило тогава, или това, което се прави сега." 

Това, което можеше да стане в България, е относително просто:

"Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС."

Още можете да чуете от звуковия файл.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41