Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Красен Станчев: Безработицата вероятно ще се удвои

| обновено на 20.05.20 в 13:59
4
Красен Станчев
Снимка: БГНЕС

Може ли да се проследи ефектът, който мерките срещу Covid-19 оказват върху стопанския ни живот? Икономиката в криза с прогнозите на платформата САТ към Научния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор. Платформата COVID-19 Activity Tracker (CAT) може да се използва от правителство и браншови организации за вземане на решения за възстановяване на икономиките на база прогнозни оценки.

Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), ръководител на разработката „GATE CAT”, направи коментар на платформата в "Нашият ден":

„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките", казва д-р Красен Станчев.

"Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа... това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни."

Всъщност се ограничава човешкият фактор

"Това не е рецесия, това е репресия срещу човешкия фактор. В тази ситуация единственото, което можеше да помогне от макроикономическа гледна точка, е да тръгнем от човешкия фактор. Мисля, че всички икономисти имат консенсус по този въпрос. Ние тръгнахме от заетостта и от безработицата. На макрониво алгоритъмът е прост. Имаме добро предвиждане засега. Зависи от икономическите и здравните показатели." 

Безработицата най-вероятно ще се удвои 

"Това означава, че работните места под риск за тази година са около 1,1 млн. – около 1/3 от населението ще срещне трудности в доходите. Това се потвърждава от всички социологически проучвания – наши и международни."

Бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лв.

"Без да се смятат странни политики като създаване на бензиностанции, загуба на приходи от ДДС и т.н., бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лева, сметнато към днешна дата, а икономиката –  6,5 млрд. лв. по-малко." 

Има много подобни истории 

"Първата такава е регистрирана например в Библията, Левит, гл. 13, след това има исторически пример 394 г. в Атина, немалко истории има в Китай... освобождават длъжниците... И не съм сигурен кое е по-добре – това, което се е правило тогава, или това, което се прави сега." 

Това, което можеше да стане в България, е относително просто:

"Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС."

Още можете да чуете от звуковия файл.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша

Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша? Какво се предвижда, какво може да бъде променено и с какво може да бъде улеснен достъпът до планината? За съжаление ангажименти на главния архитект на Столична община не му позволиха да участва в разговора в предаването "Нашият ден". Добре е, а може би е задължително да има гледната точка на местната..

публикувано на 22.01.21 в 14:15

Адвокатите настояват за увеличаване на нормативно признатите разходи

Софийските адвокати поискаха увеличаване на нормативно признатите разходи за всички български адвокати от 25% на 40%. Крайният срок парламентът и правителството да им отговорят е 22 януари. Ако в този срок не бъдат предприети конкретни мерки, адвокатите ще преминат към ефективни протестни действия.  Адв. Ивайло Данов, председател на Софийската..

публикувано на 22.01.21 в 12:15
Георги Киряков

Промяната на изборните правила през други закони е удар върху легитимността на изборите

Проучването на "Галъп интернешънъл" за електоралните нагласи и посланията от брифинга на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.  Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Това показват данни от независимо представително за пълнолетното население..

обновено на 22.01.21 в 11:35

Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание

По време на пандемия фитнес залите са затворени и много хора тренират навън. Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание е? Какви са задължителните неща, които трябва да се знаят за тренировка навън през зимата? Какви са ползите? За какво трябва да се внимава? Как трябва да бъдем облечени? Тренировките през зимата изискват повече..

публикувано на 22.01.21 в 10:55

Демографската катастрофа е резултат от трудовото и социалното законодателство

През 1905 г. на 22 януари е приет Законът за защита на женския и детския труд и по този начин се поставя началото на трудовото законодателство в България.   В действителност през 19 в. у нас не е имало никакво трудово законодателство, не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им – в..

публикувано на 22.01.21 в 09:45