Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йордан Вампоров – 80 години

Ретроспективна изложба на големия български скулптор

| обновено на 15.07.20 в 10:23
2
Йордан Вампоров на симпозиума Big Scale-88, Малмьо, Швеция. „Лабиринт“, 1988 г.
Снимка: Национална художествена академия

Йордан ВампоровС ретроспективна изложба на Йордан Вампоров Националната художествена академия отбелязва 80-годишнината на художника и отдава почит на ателието на големия българки скулптор Любомир Далчев в галерия „Академия“.

Инициатор и куратор на впечатляващата експозиция е още едно водещо име в европейското изкуство – проф. Васил Симитчиев, който от дълги години живее и твори в Швеция.

И Йордан Вампоров, и проф. Васил Симитчиев са възпитаници на проф. Любомир Далчев и започват творческия си път от неговото ателие в Художествената академия в София. Именно там се пробужда и техният ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унищожителния академизъм.

Изложбата на Йордан Вампоров е единствената му самостоятелна изява в галерийна среда в България. Тя показва документална фотография от ателието на Далчев, живопис (с която Вампоров се занимава през 50-те), по-късните му търсения в скулптурата, снимки на монументалните му реализации. Впечатляващи са творбите от творческата зрелост на автора, която съвпада с годините около политическата промяна у нас.

Освен осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения на Йордан Вампоров. През 70-те и 80-те години този автор може да се похвали с ред монументални реализации на публични места и обществени сгради – в „Родопски драматичен театър“ в Смолян, хотел „Мадара“ в Шумен, зала „Септември“ в Благоевград и др. В същото време той няма участия в т.нар. ОХИ (Общи художествени изложби).

Сатурн, Астрономическа обсерватория, гр. Кърджали, 1977 г.„Йордан Вамроров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но, и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано“, казва кураторът на изложбата проф. Васил Симитчиев.

Малка пластика
Ето и какво споделя за експозицията изкуствоведът проф. Свилен Стефанов:
„Подобни творчески фигури като Йордан Вампоров са изключително ценни, защото са гранични феномени. Те са преживели ментални трансформации, които никой западноевропеец не би могъл да си представи през втората половина на ХХ век. Подобни хора понякога изнасят на гърба си цял „преходен период“, вадейки българското изкуство от неговата котловинна уседналост и показвайки на „свои“ и „чужди“ нещо, което може и да не е авангардно, но говори на езика на съвременността. Затова специално бих си позволил да насоча вниманието на колегията и широката публика и към инсталациите, в които Йордан Вампоров използва дърво, метал, въглища, павета... Това е и неговия същностен принос към нашето ново летоброене в изкуството. Аз поне още вярвам, че съществува такова, а Вампоров е един от неговите създатели. Нищо, че не е участвал в „Общи художествени изложби“.

Изложбата ще продължи в галерия „Академия“ до 26 юли 2020 година.



За Йордан Вампоров:
Роден е 1940 г. във Велико Търново
Учи и завършва гимназиалното си образование в София. През 1957, седемнадесетгодишен е приет в специалността Декоративно-монументална скулптура в ателието на проф. Любомир Далчев в Националната художествена академия.
Йордан Вампоров на European Workshop Ruhrgebiet, Recklinghausen, 1990-1991 г.Дипломира се през 1964 г. Непосредствено след завършването по разпределение работи като дизайнер в новосъздадения „Център за промишлена естетика“, София. Там проектира модели на мото и електрокари, мотоциклети „Балкан“ и др. През 1968 напуска центъра и преминава на свободна практика. Участва в национални конкурси за паметници. Получава трета награда в първия конкурс за паметник на Св. св. Кирил и Методий. Във втория проведен конкурс за братска могила Пловдив участва в колектив и получава трета награда. Има множество неприети работи за общи художествени изложби. През 1977 година му е възложено проектирането на нестандартен пътен знак на разклона Шипка-Бузлуджа. Представеният проект е отхвърлен от държавната комисия и остава нереализиран.

Реализации на пластични проекти в архитектурни обекти в страната:
- Шумен, хотел „Мадара“, 1982
- Смолян, Родопски драматичен театър, 1984
- Благоевград, Зала „Септември“, 1987
- В хотели в Балчик и Златни пясъци, 1968-1970
- Кърджали, астрономическа обсерватория, 1977
През 1988 година, по покана на проф. Васил Симитчиев, участва в два симпозиума в Швеция – в Малмьо и Карлскрона.
През 1990-1991 г. участва в European Workshop Ruhrgebiet, Recklinghausen, Германия.

През 1990 в част от собственото си жилище формира и открива „Студио за изкуство и приятелство днес“ като място за съвременни художествени изяви. То съществува активно и показва произведения на наши и чужди автори до 1994 г.

Снимките са предоставени от Националната художествена академия


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският арт пазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията, един лозунг започна да се издига сред хората – "купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36