Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Авторските графити са пример за успешна намеса в градската среда

Градски герои

БНР Новини
9
Снимка: Граф експрес/фейсбук страница

Подлезите далеч не са любима част от градското пространство. Те безспорно са необходими, но ги използваме едва когато изчерпаме другите възможности. 

За да бъде един подлез безопасен, като минимум условие е нужно да е осветен и чист. Има постоянна опасност обаче стените му бързо да се покрият с грозни надписи и драсканици.

Снимка Подлезно

Оказва се, че когато подлезът се изрисува с авторски графити, които повече напомнят стенописи, нещата изглеждат другояче. Стените му се превръщат в своеобразна галерия, пространството става приветливо, нещо повече – хората започват да го ценят, усещат го като свое и го пазят.

Сдружение „Подлезно“ обединява група ентусиасти, които разхубавяват неугледните коридори на подлезите и вече имат в актива си спортен подлез, фолклорен, музикален, кино и литературен. Изборът на тема не е случаен, а винаги се съобразява с обкръжаващата среда, с годишнина или събитие, което да бъде отбелязано по този изобретателен и артистичен начин.

Повече за работата на екипа и за това как хората гледат на работата му и как могат да помагат, чуйте разказа на Димитър Стафидов от „Подлезно”.

Обгърнатият с печална слава подлез на Централна гара, от който хиляди софиянци и гости на града пазят неприятни спомени, става арена на графити артфестивал "Граф експрес“.


Снимка Граф експрес

Фестът събира художниците Arsek & Erase, Mouse, Glow, JahOne, Sten, Epik и Kotk. Те не само преобразяват неприветливите стени на подлеза, но и се вписват в атмосферата на мястото – своеобразна врата на града, където си дават среща хора от различни страни и култури.

Граф експрес
За идеята и изпълнението на това първо издание на "Граф експрес" разказва Деляна Ангелова, представител на фондацията.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18