Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Криза и конспирация

Откъде идва доверчивостта към конспиративни теории у нас

Мария Христова и доц. Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Според популярна теория на конспирацията икономическата криза вследствие на пандемията е умишлено предизвикана. В подобни теории са убедени много хора у нас. 

Скорошно изследване на нагласите и податливостта на хората към дезинформация сочи, че България и Словакия са страните в Източна и Централна Европа с най-голям уклон към конспиративни теории. Данните са от изследване на базирания в Братислава институт Globsec.

"Данните не са изненадващи, те могат да се обяснят с нивото на грамотност в разглежданите страни. Защото там, където нивото на образованост е ниско, податливостта към бомбастичните теории расте, коментира в "Нашият ден" доц. Григор Сарийски. 

Конспиративната теория е лесен и бърз начин човек да си обясни ставащото, особено в момент на несигурност.

"Ако си спомняте времето на сектите и пасторите, беше, когато бяхме най-бедни, несигурни и уплашени.

Когато хората добиха известна степен на сигурност – пасторите си отидоха, а хората в игралните зали започнаха да намаляват, припомни доц. Сарийски.

"Идеята е, че колкото е по-несигурен човек, толкова по-склонен е той да пробва късмета си. Само погледнете кои бяха най-самоотвержените клиенти на "Националната" лотария... възрастни, оръфани, прегърбени... седяха по пейките с талонче и монета в ръка."

Другото, което създават тези теории, е чувството за принадлежност – много по-лесно е да намерите човек, който вярва, че шепа семейства дърпа конците на световните дела, отколкото някой, с когото да седнете да направите анализ, съпоставяйки данни и факти".

Има ли все пак система в лудостта -- някой има ли интерес от кризата, която пандемията създаде?

"Фермерът има изгода от това, че ще вали дъжд, но не той предизвиква дъжда."

3000 хил. долара ще струва лекарството срещу коронавирус, одобрено за производство в САЩ, същевременно производството му струва едва няколко долара. Фармацевтичните гиганти ще спечелят от кризата. 

Големите икономически играчи спечелиха от кризата, но не те я предизвикаха.

Друг ефект от пандемията ще е засилването на контрола върху хората, ограничаването на свободите. В известен смисъл – ситуацията ще повтори онази от след 11 септември.

По редица показатели кризата, в която се намираме, надминава Голямата депресия, но мащабът ѝ показва, че е отпреди пандемията. 

Пандемията се оказа иглата, която спука балона, а балонът се нарича лош дълг, зомби компании, нерентнатиблна икономика, несправедливо разпределение на благосъстоянието, прекомерна глобализация. Всичко това създаде една крехка структура, която рухна.

Няма как да чакаме бързо възстановяване, тъй нареченото V-възстановяване – стръмен спад, последван от също толкова стремителен и бърз възход.

Икономиката ще продължи да страда, независимо дали отново ще се затворим или ще направим като Швеция – когато сравним показателите, виждаме, че Швеция пострада не по-малко от България, въпреки различните подходи, които бяха възприели."

Чуйте разговора с доц. Григор Сарийски.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53