Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Програма на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 септември 2020 година

16 септември
3.00 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 1 в ре мажор.
3.14 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Първа и Втора част из Струнен квартет в до мажор, oпус 54 № 2 (1st and 2nd mvt).
3.24 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 92 „Оксфордска“.
3.48 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), „Безумни и безполезни тревоги“ (Insanae et vanae curae).
3.55 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), финал из Струнен квартет в до мажор, oпус 54 № 2.
Симфоничен оркестър на Шведското радио с ръководител Малин Бруман.
4.01 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Меса № 6 в сол мажор „Меса за Св. Николай“. Изпълняват Хорът и Симфоничният оркестър на Шведското радио с ръководител Малин Бруман.
4.30 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано и оркестър № 2, oпус 21 във фа минор. Изпълнява Артур Рубинщайн (пиано) с Националната филхармония във Варшава. Диригент Витолд Ровицки.

17 септември
3.00 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Канцона за соло бас по „Ла тромбончина“.
3.04 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Очи на моя живот“ за два гласа. Соло тенори: Андрéс Монтия-Акуреро и Рикардо Пизани.
3.08 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Моята жестока Фили“ за два гласа. Соло сопрани: Лучия Наполи и Даниела Салво.
3.13 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Партити върху „Фолия“. Чембало: Франческо Чера.
3.18 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Грубата Амарили“ за сопрани чембало. Изпълняват Даниела Салво и Фраческо Чера.
3.21 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Очи, ще се умира“ за сопран. Соло сопран: Лучия Наполи.
3.25 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Втора токата. Изпълнява Франческо Чера (чембало).
3.30 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Искам да те целуна, о Фили“ за тенор. Соло тенор: Андрéс Монтия-Акуреро.
3.32 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Госпожо, докато се целя във Вас“ за тенор. Соло тенор: Рикардо Пизани.
3.35 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Девета токата. Изпълнява Франческо Чера (чембало).
3.40 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Когато може никога да не се върна“ за два сопрана. Соло сопрани: Лучия Наполи и Даниела Салво.
3.45 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Капричо върху арията на Руджиеро. Изпълнява Франческо Чера (чембало).
3.53 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Между кръвта и мъртвите“ за сопран. Соло сопран: Даниела Салво.
3.55 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Приятелят е спечелен“ за сопран и тенор. Соло сопран: Лучия Наполи; соло тенор: Рикардо Пизани.
4.01 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Хроматично капричо с лигатури в противоположно движение. Изпълнява Франческо Чера (чембало).
4.06 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Мразя този славей“. Соло тенор: Андрéс Монтия-Акуреро.
4.10 часа – Джироламо Фрескобалди (1583-1643), Капричо върху битката. Изпълнява Франческо Чера (чембало).
4.13 часа – Сиджизмондо д’Индия (ок.1582-1629), „Като война на любовта“ за два гласа. Соло сопрани: Лучия Наполи и Даниела Салво.
Ансамбъл „Арте музика“ с ръководител Франческо Чера.
4.16 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Клавирен квинтет в ла мажор D.667 „Пъстървата“. Изпълняват Николай Демиденко (пиано), Мариане Турсен (цигулка), Аре Сандбакен (виола), Леонид Горохов (чело) и Дан Стюфе (контрабас).

18 септември
3.00 часа – Вилхелм Стенхамар (1871-1927), „Флоар и Бланшфлор“, oпус 3. Соло баритон: Петер Матей.
3.10 часа – Густав Малер (1860-1911), „Вървях днес сутринта през полето“. Соло баритон: Петер Матей.
3.15 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 3 в ми бемол мажор, oпус 55 „Ероика“.
Симфоничен оркестър на Шведското радио с ръководител Малин Бруман.
4.05 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Соната за пиано в си минор, oпус 5. Изпълнява Людмил Ангелов (пиано).
4.29 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Струнен квартет в ре минор K.421. Изпълнява Орфорският струнен квартет: Андрю Дейвис и Кенет Пъркинс (цигулки), Терънс Хелмър (виола) и Денис Брот (чело).

19 септември
3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Концерт за пиано и оркестър № 1 в до мажор, oпус 15. Соло пиано: Мартин Щатфелд.
3.35 часа – Георг Фридрих Хендел (1685-1759), „Ще забрави ли слънцето да нашари източните небеса с лъч от кехлибар“ из ораторията „Соломон“ HWV.67', аранжимент и изпълнение на пиано – Мартин Щатфелд.
3.40 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 7 в ла мажор, oпус 92.
Филхармония на Северогерманското радио с диригент Андрю Манзи.
4.20 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Клавирен квинтет № 2 в ла мажор, oпус 81. Изпълняват Янине Янсен и Андерш Нилсон (цигулки), Юлиан Рахлин (виола), Турлейф Тедейн (чело) и Итамар Голан (пиано).

20 септември
3.00 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно № 20 в до диез минор оп. Пост.
3.05 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Голям брилянтен валс в ми бемол мажор, oпус 18.
3.11 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Анданте спианато и Голям брилянтен полонез в ме бемол мажор, oпус 22.
3.27 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно № 4 във фа мажор, oпус 15 № 1.
3.31 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Скерцо № 2 в си бемол минор, oпус 31.
Сънзиана Мирча (пиано).
3.41 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Молитва и вокализ за сопран, пиано и китара по Прелюд № 4 в ми минор. Изпълняват Амалия Лазарчук (сопран), Раиса Михай (китара) и Сънзиана Мирча (пиано).
3.44 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), текст – Зигмунт Крашински, Мелодия, oпус 74 № 9 из „Седемнадесет полски песни“. Изпълняват Амалия Лазарчук (сопран) и Сънзиана Мирча (пиано).
3.47 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Въображаемо фанданго от Шопен, вариации за пиано и китара върху Валс в си минор.
3.53 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), „Ривайвъл-болеро“, вариации за пиано и китара.
3.57 часа – Дан Попеску (р.1968), Ноктюрно № 7.
4.02 часа – Исаак Албенис (1860-1909), Астурия.
Сънзиана Мирча (пиано) и Раиса Михай (китара).
4.07 часа – Йозеф Сук (1874-1935), „Крековска меса“ за хор, струнни и орган в си бемол мажор. Изпълняват Марие Матейкова (сопран), Илона Сатилова (алт), Иржи Винкларек (тенор), Михаел Мергл (бас), Милушка Квехова (орган), Хорът на Чешкото радио и Пилзенският радиооркестър с диригент Станислав Богуния.
4.32 часа – Етиен Меюл (1763-1817), Симфония № 1 в сол минор. Изпълнява анс. „Капела колониенсис“ с ръководител Бруно Вайл.

21 септември
3.00 часа – (1770-1827), Симфония № 3 в ми бемол мажор, oпус 55 „Ероика“.
3.46 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 5 в до минор, oпус 67.
Оркестър „Льо консер де насион“ с диригент Жорди Савал.
4.20 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Струнен квартет № 7 във фа диез минор, oпус 108. Изпълнява квартет Югдрасил.
4.34 часа – Панчо Владигеров (1899-1978), Концерт за пиано и оркестър № 3 в си бемол мажор, oпус 31. Изпълнява Людмил Ангелов (пиано) със Симфоничния оркестър на Българското национално радио под палката на Милен Начев.

22 септември
3.00 часа – Жоскен де Пре (ок. 1450 - 1521), „Това е неоичайно“ (Praeter rerum seriem).
3.08 часа – Якобус де Керле (ок.1531-1591), „Слез, Господи“ (Descendat Domine).
3.20 часа – Винченцо Руфо (ок. 1508-1587), „Прекланям ти се, Исусе“ (Adoramus Te Christe).
3.22 часа – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок. 1525-1594), „Скъпа майко на Спасителя“ (Alma Redemptoris Mater).
3.25 часа – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок. 1525-1594), „Стабат матер“.
3.35 часа – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок. 1525-1594), „Нине отпущаеши“ (Nunc Dimittis).
3.40 часа – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок. 1525-1594), „Вдигни се и свети, о Йерусалим“ (Surge illuminare Ierusalem).
3.47 часа – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок. 1525-1594), Меса за Папа Маркел (Missa Papae Marcelli).
4.18 часа – Антонио Лоти (1667-1740), „Разпятие“ (Crucifixus).
Вокален ансамбъл „Талис сколарс“ с диригент Питър Филипс.
4.22 часа – Сезар Франк (1822-1890), Клавирен квинтет (M.7) във фа минор. Изпълнява Кристина Ортис (пиано) с квартет "Файн артс".

23 септември
3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), кантата „Блажен муж“ (Selig ist der Mann) BWV 57. Соло сопран – Елине Сьолмарк; соло бас – Якоб Блох Йесперсен.
3.24 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Оркестрова сюита № 2 в си минор BWV 1067.
3.43 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Увертюра (симфония) из кантатата „Той не знае какво е печал“ BWV 209. Соло сопран – Елине Сьолмарк; соло тенор – Гералд Гееринк; соло бас – Якоб Блох Йесперсен.
4.15 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Ария из Оркестрова сюита № 3 в ре мажор BWV 1068.
Анс. „Кончерто Копенхаген“ с диригент Ларс Улрик Мортенсен.
4.18 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за пиано № 30 в ми мажор, oпус 109. Изпълнява Седрик Тибергиен (пиано).
4.37 часа – Йохан Кристоф Бах (1642-1703), сватбена пиеса "Приятелко, ти си красива" (Meine Freundin, du bist schön). Изпълняват Мария Цеделиус (сопран), Дейвид Кордиър (алт), Пол Елиът (тенор), Михаел Шопер (бас), и ансамблите „Райнише канторáй“ и „Музика антиква Кьолн“ с ръководител Райнхард Гьобел.

24 септември
3.00 часа – Алесандро Скарлати (1660-1725), Концерт за блокфлейта в ла минор. Соло блокфлейта: Леонард Шелб.
3.10 часа – Алесандро Скарлати (1660-1725), кантата „Красавице, знаеш, че те обичам“ (Bella s'io t'amo). Соло сопран: Робин Йохансен; соло блокфлейта: Леонард Шелб.
3.23 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт за струнни в ми минор.
3.30 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), кантата „В сянката на съмнението“ (All'ombra di sospetto) RV 678. Соло сопран: Робин Йохансен; соло флейта: Леонард Шелб.
3.41 часа – Джовани Батиста Перголези (1710-1736), „Vidit suum dulcem natem“ из „Стабат матер“. Соло сопран: Робин Йохансен.
3.45 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), кантата „Той не знае какво е печал“ (Non sa che sia dolore) BWV 209. Соло сопран: Робин Йохансен; соло флейта: Леонард Шелб.
4.07 часа – Антонио Калдара (ок.1671-1736), „Quell'usignuolo“ из ораторията „Св. Ферма“. Соло сопран: Робин Йохансен; соло блокфлейта: Леонард Шелб.
4.10 часа – Джовани Батиста Перголези (1710-1736), „Vidit suum dulcem natem“ из „Стабат матер“. Соло сопран: Робин Йохансен.
Анс. Академия за старинна музика Берлин с диригент Бернхард Форк.
4.15 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио № 5 в ре мажор, oпус 70 № 1 „Призракът“. Изпълнява Швейцарското клавирно трио.
4.44 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Пет германски танца със седем триа и кода D.90. Изпълняват Загребските солисти.

25 септември
3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Обоен квинтет във фа мажор K 370. Изпълняват Силвия Дзабарелла (обой), Андреа Машети (цигулка), Тира Ямашита (цигулка), Джулия Векслер (виола) и Клод Ори (чело).
3.16 часа – Пол Глас (р. 1943), Едно малко завъртане.
3.17 часа – Пол Глас (р. 1943), Струнен квартет № 1.
Силвия Дзабарелла (обой), Андреа Машети (цигулка), Тира Ямашита (цигулка), Джулия Векслер (виола) и Клод Ори (чело).
3.29 часа – Томас Деменга (р. 1954), „EFEU“ за чело. Изпълнява Йоел Кантори (чело).
3.40 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Клавирно трио № 2 в ми бемол мажор D 929. Изпълняват Екатерина Валюлина (цигулка), Йоел Кантори (чело) и Алекс Катанео (пиано).
4.24 часа – Игор Стравински (1882 - 1971), „Петрушка“, бурлеска в четири сцени (1947). Изпълняват Жак Зоон (флейта), Рююд фан ден Бринк (пиано) и Петер Масьорс (тромпет) с Оркестъра на Кралския концертгебау под палката на Рикардо Шайи.

26 септември
3.00 часа – Йохан Свенсен (1840-1911), фантазия „Ромео и Жулиета“, oпус 18.
3.15 часа – Джузепе Верди (1813-1901), текст Антонио Сома, ария на Амелия „Morrò, ma prima in grazia“ из „Бал с маски“. Соло сопран: Биргите Кристенсен.
3.20 часа – Ерих Волфганг Корнголд (1897-1957), текст Паул Шот, „Mein Sehnen, mein Wähnen“ из „Мъртвия град“. Соло баритон: Александер Нор.
3.25 часа – Джузепе Верди (1813-1901), ув. към „Сицилианска вечерня“.
3.34 часа – Джузепе Верди (1813-1901), текст Франческо Мария Пиаве, „Ah! Dite alla giovine“ из „Травиата“. Соло сопран: Биргите Кристенсен; соло баритон: Александер Нор.
3.39 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Славянски танц № 8 в сол минор, оп. 46.
3.44 часа – Имре Калман (1882-1953), текст Лео Щайн и Бела Йенбак, откъси из „Царицата на чардаша“. Соло баритон: Александер Нор; соло сопран: Биргите Кристенсен.
3.57 часа – Золтан Кодай (1882-1967), Танци от Гáланта.
4.14 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Унгарски танц № 5.
Оркестър на Норвежкото радио с диригент Петр Попелка.
4.18 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен квартет № 1, oпус 25 в сол минор. Изпълняват Трио Кунгсбака и Лоурънс Пауър (виола).

27 септември
3.00 часа – Джордже Енеску (1881-1955), аранжимент Делфин Бенаму, Балада. 3.05 часа – Бела Барток (1881-1945), аранжимент Делфин Бенаму, Шест румънски народни танца Sz.56.
3.13 часа – Камий Сен-Санс (1835-1921), аранжимент Делфин Бенаму, „Лебедът“.
3.17 часа – Камий Сен-Санс (1835-1921), Фантазия за цигулка и арфа, oпус 124.
3.32 часа – Жул Масне (1842-1912), аранжимент Делфин Бенаму, „Размишление“ из операта „Таис“.
3.38 часа – Камий Сен-Санс (1835-1921), аранжимент Делфин Бенаму, Интродукция и Рондо капричозо в ла минор, oпус 28.
3.48 часа – Сабина Улубяну (р.1979), „Още не“ (Pas Encore) за цигулка и арфа.
3.55 часа – Морис Равел (1875-1937), аранжимент Делфин Бенаму, „Циганка“.
4.06 часа – Чиприан Порумбеску (1853-1883), аранжимент Делфин Бенаму, Балада.
4.11 часа – Клод Дебюси (1862-1918), аранжимент Делфин Бенаму, „Лунна светлина“ из Бергамска сюита.
Александру Томеску (цигулка) и Делфин Бенаму (арфа).
4.17 часа – Дину Липати (1917-1950), оркестрова сюита „Цигани“ (Șătrarii), oпус 2 (1934). Изпълнява Оркестърът на Румънското радио с диригент Хория Андрееску.
4.42 часа – Морис Равел (1875-1937), Соната за цигулка и пиано в сол мажор. Изпълняват Алина Ибрагимова (цигулка) и Седрик Тибергиен (пиано).

28 септември
3.00 часа – Ленард Бърнстайн (1918-1990), ув. „Кандид“.
3.06 часа – Джордж Гершуин (1898-1937), Концерт за пиано и оркестър във фа. Соло пиано: Инон Барнатан.
3.41 часа – Чарлз Айвз (1874-1954), Симфония № 2.
4.22 часа – трад. африканска, аранжимент – Яако Куусисто, „Шошолоза“.
Оркестър на Минесота с диригент Осмо Вянскя.
4.25 часа – Томас Уигинс (1849-1908), Битката при Манасас (1861). Изпълнява Джон Дейвис (пиано).
4.33 часа – Мортън Фелдман (1926-1987), „Параклисът на Ротко“ (Rothko Chapel), 1971. Изпълняват Карън Филипс (виола), Джеймс Холанд (ударни) и вокална група „Грег Смит сингърс“ с диригент Грег Смит.

29 септември
3.00 часа – Роберт Шуман (1810-1856), из Клавирен квартет в ми бемол мажор, oпус 47 (Sostenuto assai - Allegro Ma Non Troppo).
3.10 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), аранжимент Дину Липати, Клавирна соната в си минор K 377 (L. 263).
3.14 часа – Морис Равел (1875-1937), из Гробът на Купрен (Forlane: Allegretto). Соло пиано: Мартин Квист-Хансен.
3.21 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Рондо из Флейтов квартет в ре мажор K 285.
3.26 часа – Хенри Пърсел (1659-1695), Фантазия № 1 в ре минор Z 732.
3.29 часа – Бенджамин Бритън (1913-1976), Фантазия, oпус 2.
3.43 часа – Франц Шуберт (1797-1828), „Латернаджията“ из „Зимен път“ D 311 за фагот и пиано.
3.48 часа – Оливие Месиен (1908-1992), „Възхвала във вечността на Исус“ из Квартет за кра на времето.
Ансамбъл Мидвест (Дания).
3.55 часа – Жан-Батист Люли (1632-1687), сюита „Кралят танцува“. Изпълнява анс. „Арс барока“ (България).
4.15 часа – Антонио Розети (ок. 1750-1792), Концерт за две валдхорни и оркестър в ми бемол мажор K.3.53. Изпълняват Йозеф Илеш и Ян Будзак (валдхорни) с Камерната асоциация на Словашкото радио под палката на Властимил Хорак.
4.34 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Смърт и просветление, oпус 24. Изпълнява Уелският национален оркестър на Би Би Си с диригент Томас Сьондергор.

30 септември
3.00 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Концерт и оркестър № 1 в ми минор, oпус 11. Соло пиано: Ян Кшищоф Броя.
3.45 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 7 в ла мажор, oпус 92.
Камерен оркестър „Св. Христофор“ (Литва) с диригент Модестас Баркаускас.
4.28 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сюита за соло чело № 6 в ре мажор BWV 1012. Изпълнява Ги Фуке (чело).



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50
Антонина Бонева

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..

публикувано на 21.04.24 в 09:05

Операта "Лястовичката" от Пучини в директно излъчване от Метрополитън опера

Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..

публикувано на 20.04.24 в 07:50

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..

публикувано на 19.04.24 в 08:20

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..

публикувано на 17.04.24 в 12:25