Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мика Зайкова:

Колкото е по-бедна една страна, толкова по-социална трябва де е нейната политика

| обновено на 02.10.20 в 13:16
Снимка: Ани Петрова

За увеличение на всички пенсии от началото на следващата година настояват от КНСБ. Водят се  разговори с управляващите най-ниските пенсии с размер до прага на бедност да получат най високо увеличение.

В "Нашият ден" за индексациите на пенсиите говорят макроикономистът Мика Зайкова и преподавателят от УНСС доцент Жеко Милев.

"Пенсиите могат лесно да се изчислят спрямо приноса на всеки към осигурителната система, каза Мика Зайкова.

Прагът на бедността се измерва по критерии на ЕС и той измерва способността на човек да посреща разходите си, но истината е, че колкото е по-бедна една страна, толкова по-социална трябва де е нейната политика.

Няма да е кой знае колко ощетена пенсионната система, ако преизчислим пенсиите - това ще значи едни около 30% увеличение на пенсиите - и тогава ще постигнем онези фамозни 300 лв. минимална пенсия, за които настоява В. Симеонов.

Испания и Италия не са най-богатите страни в ЕС, но са сред най-дълголетните, защото имат най-справедлива социална система.
Справедливата социална система не бива да се свързва пряко с възможностите на бюджета

Трябва да се вдигне максималния пенсионен праг, иначе обричаме хората с високи доходи на ниски пенсии.
Защото какво излиза: млад човек, който работи в ІТ сектора и взема заплата примерно 15 хил. лева, когато тръгне да се пенсионира, ще получава пенсия, изчислена на максимален праг от 3 хил. лв.

Колкото до първия стълб на пенсионно осигуряване, той да се раздели на две - едната част да е държавна пенсия, близка до издръжката за живот, а втората вече да се изчислява според приноса на конкретния човек."

Чейте цялото интервю с Мика Зайкова:


"Със сигурност първият стълб ще остане и ще е задължителен, но според мен трябва да остане и вторият - той ще свали една част от тежестта върху бюджета. Ако хората внасят редовно осигурителните си вноски, ще успеят да получат по-адекватни доходи от тези, които получават днес българските пенсионери, коментира Жеко Милев, по повод цитирано изследване, според което системата с втора пенсия - в която се осигуряват всички, родени след 1959 г., е провал и всеки 100 лева, внесени през 2002 г., през 2020 г.  могат да купят стоки за 80 лв.

Пенсионните системи навсякъде са под натиск, проблемът с пенсионните фондове стои пред Европа от години. Причината е в демографската криза и стареещото население.

При нас е най-видимо, защото ние сме от страните с най-бързо застаряващо население.

Как става така, че човек с 36 години стаж в сферата на медицината през 2002 се е пенсионирал с 320 лв. пенсия, а през 2020 същият служител се пенсионира с 800 лв. Как става това, откъде идва разликата?

Ръстът на средния осигурителен доход расте много през годините. Той беше 100 лв., 50 евро през 2002, сега е 1000 лв.
И се получава, че колкото по-бавно се пенсионира човек, толкова повече пенсия ще вземе.

В момента осигурителните вноски, постъпващи във фонд Пенсии, стигат за едва половината пенсии и този фонд завършва всяка година на дефицит и взема пари от бюджета.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08