Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Защо беше спряно строителството на комплекса Nоvе Ноmеѕ в Красно село

Илюстративно изображение
Снимка: БГНЕС

Koмплeĸcът oт зaтвopeн тип Nоvе Ноmеѕ предвиждаше върху терен 27 дка на бившия "Балканкар инженеринг" в столичния квартал "Красно село" да се построят 14 жилищни сгради с 550 апартамента, офиси и търговски площи с 58 хил. кв.м обща разгъната застроена площ. Строителството беше започнато през 2019 г. и трябваше да завърши през 2022 г. Цената на апартамент се движеще между 900 и 1100 евро кв.м. 

Поне 200 семейства са сключили за тях сделки на зелено.

На 14 юли тази година ДНСК започна процедури по спирането на строежа и забрана за ползване на части от него. Действията са на база на констативен акт, който според строителния контрол дава основание да се започне административно производство за недопускане и отстраняване на незаконно строителство при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. 

Нарушението според ДНСК се изразява в това, че сградите са много по-нагъсто, отколкото трябва. Разстоянието между сградите е три метра. Според наредбата, при положение че не са изпълнени като едноетажни застройки, между шест от тях то трябва да е 14 м, а между други две – 28 м.

Чуйте потърпевши от спирането на строежа – повече от 200 души. Това са млади семейства, платили около 80% от стойността на жилищата, някои са теглили кредити и изплащат нещо, което не се знае дали в близко време ще стане факт, други живеят на квартира. 


Позиция на адв. Борислава Филипова – адвокат на възложителя и собственик на имота по делото срещу заповед на ДНСК за частично спиране на строителството.


На изпратено запитване от ДНСК отговарят, че не могат да коментират, докато по случая тече прокурорска проверка.

"Не може при четири проверки да не са установени нарушения, а на петата да има", каза адв. Новиков, който е адвокат на инвеститорите.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41