По повод 18 октомври – Международния ден на художника – в Европейски паралели - за музея, за галерията гостува Симеон Панайотов. Той е известен български художник и преподавател по изобразително изкуство в 40-о СУ „Луи Пастьор“ от 1983 г. Преподавал е седем години и във Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ „ Св. Климент Охридски“.
Как се предава умението да уловиш образите и цветовете на заобикалящия ни свят и как те оживяват върху платното? Какво е отношението на младите хора днес към изобразителното изкуство и защо понякога почти на всеки човек му се иска да рисува..?
Със Симеон Панайотов разговорът е и за съжителството на хората с изобразителното изкуство и за следите, които то оставя в нашето съзнание…
Роден в ателие на художник, той е орисан още с първото си вдишване да улови аромата на прясно нарисувана картина. Отрано привлечен от естетиката на пейзажа и магията на портрета, той навлиза в живописта – едно от най-старите и почитани изкуства – с убеждението, че в правдивото отразяване на действителността, детайлът има не само важна роля, но и свой живот и място в творбата. Затова не е случайно, че неговите творчески търсения са насочени най-вече към преоткриване и преосмисляне на въздействието на отделни части от предмети и обекти. Подлага ги на своеобразна творческа дисекция, като, без да ги разрушава, ги отделя от естествената им среда и търси други отправни точки. Експериментира непрестанно с формата, багрите, линиите и така създава свои самостоятелни естетически внушения, които макар и понякога доведени до абстракция, не губят доверието на зрителя.
През 1983 г. Симеон Панайотов завършва специалността „живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в класа на проф. Станислав Памукчиев. Работи в областта на акварела, живописта и колажа. Разнообразието на техническите похвати – платно, масло, хартия, колажи, смесена техника и пр. – му позволяват пълноценно да пресъздава отделни свои впечатления от заобикалящата го среда. С лекота и увереност използва цветовете, тяхната плътност, което съчетава с едно експресивно полагане на мазката. И без да проявява консервативност, следва своя стил и основни принципи, изградени през годините на активно творчество. Навлиза в диалог с образите, като се стреми да не се разлива в крайности. Използва оригинален пластичен език, чрез който непрестанно осъществява жива връзка, между своите картини и зрителя.
Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градска художествена галерия – Велико Търново, частни колекции в България, Германия, Франция, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина. Като член на Съюза на българските художници от 1989 г., участва във всички творчески изяви на Съюза и едновременно с това представя свои творби и в самостоятелни изложби:
• 1987 г. – София, галерия „Алма Матер“ - СУ „Св. Климент Охридски“
• 1988 г. – София, галерия СБХ - бул. „Руски“ № 6
• 1996 г. – София, галерия НДК
• 2002 г. – София, галерия „Сезони“
• 2003 г, 2006 г.. – Велико Търново – изложбени зали „Рафаел Михайлов“
• 2006 г. – София, галерия „Икар“
• 2007 г. – Севлиево, Градска художествена галерия
• 2007 г. – София, галерия „Хаджистоянови“
• 2008 г. – София, Арт център „Алтера“
• 2011 г. – София, БНР – представен от Фондация „199“
• 2011 г. – Галац, Румъния
• 2011 г. – София, галерия „Велмар“
• 2011 г. – Дупница, галерия „Джамията“
• 2012 г. – Банкя, галерия „Тандра“
• 2012 г. – Велико Търново, галерия „Хан Хаджи Николи“
• 2012 г. – София, галерия „Алма Матер“ - СУ „Св. Климент Охридски“
• 2014 г. – Пазарджик, РИМ-Пазарджик, представен от Фондация „199“
• 2015 г. – Стара Загора, РИМ-Стара Загора, представен от Фондация „199“
• 2016 г. – Белград, Република Сърбия
• 2018 г. – Белград, Република Сърбия
Награди
• 1997 г. – В. Търново – Първа награда за живопис – Националната изложба на художниците-преподаватели, организирана от Министерството на науката и образованието
• 2004 г. – В. Търново – Номинация за същата награда – Националната изложба на художниците-преподаватели, организирана от Министерството на науката и образованието
• 2007 г. – Париж, Франция – Cite Internationale des Arts
• 2010 г. – Патра, Гърция – Награда за живопис – II-ри международен Арт фестивал
• 2010 г. – София – Награда за български автор – Международна изложба за хартиено изкуство
• 2012 г. – В. Търново – Награда на СБХ за български автор – изложба „Послания от вековете“
• 2012 г. – Плевен – Почетна диплома – Биенале за представяне на малките форми
• 2014 г. – В. Търново - Награда за живопис на общинна В. Търново – 20-та национална изложба на художниците педагози
• 2018 г. – Белград, Република Сърбия – I-ва награда – Международна годишна изложба
Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев"..
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта". Самият късометражен музикален филм е продуциран от..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg