Когато четем Достоевски, усещаме от колко много поделементи е съставен човекът и сякаш Достоевски е авторът в световната литература, който е успял да ги обхване. Самият писател се състои от много трагични съдби – каторга, болести, зависимости, хищни издатели, дългове, нещастни любови, загуба на деца, величав, огромен литературен талант.
Повестта „Кротката“ кротко, смирено се вписва в сложните душевни лабиринти на човешката природа, които Достоевски надлъж и нашир преброжда в цялото си творчество. Провокация за написването ѝ е репортаж във вестник за шивачка, която се самоубива, като скача от покрива на сградата, в която живее. Самоубийства е имало и ще има. Тази жена обаче остава завинаги интерпретирана в литературата, защото скача, прегърнала икона на Света Богородица – факт, който поразява Достоевски. „Тази икона в ръцете ѝ – пише той в „Дневник на писателя“ – е странна и нечувана още черта в самоубийството! Това е някакво кротко, смирено самоубийство. Тук дори видимо не е имало никакъв ропот или упрек: просто – вече не трябва да се живее, „Бог не иска“, и умряла, след като се помолила“.
Жената – прототип на Кротката, е сложила край на живота си заради безпаричие, а в повестта „Кротката“ Достоевски надгражда и нажежава до яркочервено линията на смирението, доведено до бунт, защото може да оцелее без всичко друго, но не и без любов. Типично руско. Вселенски значимо. Точно като знаменателната му мисъл, че любовта е да видиш човека такъв, какъвто Бог го е замислил. А „Кротката“ добавя още един детайл – освен да го видиш, и да заживееш с Бога в другия човек. Обратното е заплаха за същността на самия живот.
Радиодраматизацията на повестта „Кротката“ е великолепно интерпретирана от артистите Илия Добрев и Петя Силянова и от режисьора Петър Дамянов.
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Първият роман на аржентинската писателка Саманта Швеблин (1978) се нарича "Отрова" и е издаден на български, както и втория – "Хиляди очи". Третата..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg