Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой

Ивайло Христов: Неглижирането на изкуството се връща като бумеранг

Снимка: Венета Павлова

"Виждаме неща, несъвместими с какъвто и да било човешки морал. И това е в следствие на неглижирането на образованието, на изкуството, на културата." Това сподели актьорът, режисьор и преподавател проф. Ивайло Христов, Главен герой в "Нашият ден":

"Правя една пиеса в Театър 199. Казва се "Боклук". Пиесата спечели конкурса за нова българска драматургия, организиран от Театър 199. Автор е Елена Телбис. Репетирам със Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Елена Телбис. Трябваше да играе Весето Бабинова, но понеже скоро ѝ се роди детенце, Елена влезе на нейно място. Пиесата разглежда "боклука", който е натрупан във взаимоотношенията между три сестри. Кога – е сложен въпрос...

Киномания 2020 се открива тази година с филма на Ивайло Христов „Страх”. "Страх" вече спечели четири награди, включително голямата награда на фестивала „Златна роза” във Варна, както и наградата за най-добра женска роля на актрисата Светлана Янчева. Филмът беше отличен и от Съюза на българските филмови дейци и от акредитираните журналисти. 

Любов отвъд страха – така може да се опише филмът "Страх" с три думи. Това е история за отчуждение, но и за нужда от близост, за предразсъдъците, породени от страха от различното. История, която едновременно натъжава и разсмива. За премиерата режисьорът споделя: "Ще бъда много щастлив, ако филмът намери своята публика или най-малкото да осъществи диалог със зрителите. Темите са толерантност, човечност, отчуждение – любов отвъд страха. В главните роли са актрисата Светлана Янчева и чернокожия Майкъл Флеминг, който е композитор и живее в България."

Най-големият страх на Ивайло Христов

"За съжаление не мога да бъда оптимистично настроен в последно време. Големите ми притеснения са за това, което ще се случи със студентите."

Обществото в двете крайности – има ли изход

"Тоя процес не е от днес, не е и от вчера. Ние сме само на 30 години демокрация, но за да живеем в мир и разбирателство, трябва да узреем за свободата си. Сега сме в това положение, защото на практика нямаме авторитети, личности. И това е отдавна. В едно общество трябва да има и йерархия. И този, който е авторитетът, го е заслужил с ума си, с труда си, с каквото там... доказал се е и на него може да се вярва. Немалка роля имат и социалните мрежи – за мен това не е свобода, а слободия, анархия. Времето е доста сложно."

Пандемията и притесненията в изкуството 

"Разбира се, че има притеснения. Най-малкото защото човек не може да планира. Един спектакъл е като раждане на дете, актьорите трябва да се настроят... А сега си казваме – ми, един ден ще го направим... Иначе се шегуваме с положението, но това е смях по време на пандемия."

Награди – изкуство – морал

"Гилдията има страхотна нужда да се събира и да оценява своите колеги и това е празник. Аскеерът продължава да е празник, разбира се. Но никак не е празнично, когато хората, които се занимават с изкуство в България, изнемогват. Не става въпрос за заплатите, въпреки че те са важни. Всъщност става въпрос за мястото на изкуството в едно общество. За това колко страшно много се неглижира изкуството в България. Целият ми патос е в тая посока. Убеден съм, че изкуството е точно толкова важно, колкото образованието, изкуството е също част от образованието – една от основните функции на изкуството е образователната, освен възпитателната... И неглижирането на изкуството ще ни се върне като бумеранг. И това време дойде. За съжаление се оказах лош пророк."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30