Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли я социалната отговорност на медиите

Снимка: Ани Петрова, БНР

След Деня на солидарност с учителите в ефира на Радио Франс, по повод жестоките убийства в Ница и Виена, поглед към българските медии. Имат ли те дълг към образованието, касаещ свободата на изразяване, културното многообразие, светското образование и равнопоставеността на вероизповеданията? Доц. д-р Иво Инджов, медиен експерт и преподавател, и доц. д-р Андрей Пампоров, социолог и преподавател, коментират в "Мрежата".

В дълг сме към образованието на хората

Алексей Пампоров: „Ние живеем в постмодерна ситуация, в която всички гледни точки изглеждат валидни и понякога, по един абсурден начин, медиите, опитвайки се да показват всички гледни точки, стават трибуна и разпространяват крайно неприемливи, престъпни понякога, изказвания и твърдения и това превръща медиите в заложник и медиатор на разпространяването на омразата.

Свободата на словото казва, че всички имаме право да сме тук и всички сме равнопоставени.“

Иво Инджов: „Действително отговорността на медиите е голяма, защото свободата на изразяване е много широка. По конституция и според медийните закони медиите трябва да информират за всичко. Свободни са да информират, стига да не нарушават гражданските права, да не застрашават националната сигурност и общественото здраве. Само че ние виждаме как в публичното пространство, в дигиталната епоха, имаме много актьори, не само медиите информират, анализират, интерпретират. Ние имаме куп други актьори като гражданските журналисти, блогърите, които по дефиниция вършат често много добра работа.

/…/Днес е много трудно да кажем, че медиите могат да вършат традиционната си роля от преди 20-30 години и да са пазачи на входа на публичната информация.“

Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18