Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Архивите на Байройт:

„Залезът на боговете“, последна част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“

Снимка: Bayreuther Festspiele / Enrico Nawrath

За четвърта поредна вечер (7 декември от 19 часа) ще имате възможност да се потопите в дълбокия свят на вагнеровата музикална драма със скъпоценностите от архивите на Байройтския фестивал. Записите достигат при нас благодарение на сътрудничеството ни по линия на Европейския съюз по радиоразпръскване.

На 1 август 2015 година на сцената в Байройт Кирил Петренко, генералният музикален директор на Баварската държавна опера и главен диригент на Берлинската филхармония от сезона 2019-2020, дирижира третата част „Залезът на боговете” или третият ден от прочутата вагнерова тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.
Самият композитор определя „Пръстенът“ като творба на живота му, която му отнема 30 години творчески усилия.


През лятото на 1843 г., докато е на почивка в Теплиц, Вагнер проучва стария немски епос и митология, сред които „Немска митология“ (1835) от Якоб Грим и „Германските героични сказания“ (1829) от Вилхелм Грим. В „Обръщението към моите приятели“ (1851) Вагнер споделя: „След завръщането ми от Париж любимо занимание за мене беше разучаването на германската древност.“

Отначало има само намерение да напише една героична опера под надслов „Смъртта на Зигфрид“ и започва работа над либретото през 1848 г., но е вдъхновен да пресъздаде разгърнато легендата на Зигфрид и пише още една част, която нарича „Младият Зигфрид“. По-късно „Младият Зигфрид“ е наречена само „Зигфрид“, а „Смъртта на Зигфрид“ – „Залезът на боговете“. Прекъсва работата над тетралогията, през което време създава творби като „Тристан и Изолда“ и „Нюрнбергските майстори-певци“ и в началото на 1869 г. отново се връща към тази трета част на цикъла. Преди да я завърши обаче започва да пише и последната опера от тетралогията „Залезът на боговете“.

Работата върху „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ върви успоредно. През 1871 г. той окончателно завършва „Зигфрид“. За разлика от „Зигфрид“ „Залезът“, който става готов едва на 21 ноември 1874 г., е изпълнен с контрасти и силни драматични преживявания. На последната страница на партитурата Вагнер отбелязва: „Аз нямам какво да кажа повече.“ Нарича ги „три музикални драми с едно триактно встъпление“ или „празнично сценично представление в три дни и една встъпителна вечер. „Пръстенът на нибелунга“ е поставен за пръв път на 13, 14, 15 и 16 август 1876 г. в построения от баварския крал Лудвиг II Вагнеров театър под диригентството на 33-годишния Ханс Рихтер.


Изпълнителски състав:
• Зигфрид – Щефан Винке, тенор
• Гунтер – Алехандро Марко-Бурместер, баритон
• Хаген – Стефан Милинг, бас
• Алберих– Алберт Домен, баритон
• Брюнхилде – Катрин Фостър, сопран
• Гутруне – Алисън Оукс, сопран
• Валтрауте – Клаудия Манке, мецосопран
• Воглинде – Мирела Хаген, сопран
• Велгунде, дъщеря на Рейн – Юлия Рутилиано, сопран
• Флосхилде, дъщеря на Рейн и първа норна – Анна Лапковская, контраалт
• Втора норна – Клаудия Манке, мецосопран
• Трета норна – Кристиане Кол, сопран
Байройтски фестивален хор и оркестър
Диригент – Кирил Петренко

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Любовен еликсир“ на Доницети за юбилея на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

След грандиозния концерт на 22 май, с който бяха открити Софийските музикални седмици, посветен на 100-годишнината на академията, продължават различните концерти и събития. Изложбата все още може да бъде видяна във фоайетата на зала „България“.  Друго събитие, върху което беше акцентирано, е постановката на операта „Любовен еликсир“ на Доницети. Тя..

публикувано на 24.06.21 в 08:35

„Бъдещо минало“ или как музиката среща пространствата в дебютния албум на Димитър Горчаков

Да преплетеш времето – бъдещето и миналото, да срещнеш няколко стила – джаз, фолклор, класическо музика, да импровизираш, експериментираш и интерактивираш и всичко това в голямото море на музиката – такава е провокацията, която отправя музикантът Димитър Горчаков с новия си албум „Бъдещо минало“. умее да прави умело преплитане между фолклор, джаз,..

публикувано на 23.06.21 в 08:05

Чухте ли този концерт? Не? Вече можете да го направите в следващите дни

Радиото е магия, радиото е вълшебство, което достига до сърцето на всекиго. Не е необходимо кой знае колко – един приемник. Щракваш копчето и слушаш. Можеш да правиш и най-различни други неща. Проблемът е, че за жалост всичко отлита в ефира и не може да се повтори. Ето сега в сайта на програмата ще ви предлагаме някои концерти, излъчени преди..

обновено на 21.06.21 в 16:05

Запис на концерта „Рапсодии“ на Симфоничния оркестър на БНР

Концертът „Рапсодии“, който радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин изнесоха на сцената на зала „България“ на 18 юни, включва популярни образци, създадени в този жанр от Веселин Стоянов, Клод Дебюси, Ференц Лист, Джордже Енеску и Панчо Владигеров. Солист Кристиян Калоянов, кларинет. Благодарение на Еврорадио, беше излъчен директно не само..

публикувано на 21.06.21 в 15:27
Панчо Владигеров

Радиосимфониците – епизод 2 с „Епизоди“ опус 36 на Владигеров

Във второто издание на рубриката на Марио Ангелов – продуцент на симфоничната музика в БНР, акцентът е върху нови записи на СО на БНР из творчеството на много обичан български класик – Панчо Владигеров. „Фокстрот“ без опус – оригинал за пиано от 1925 г., оркестриран от Милчо Левиев, е първият запис, осъществен от Марк Кадин през 2017 в качеството на..

публикувано на 21.06.21 в 09:15