Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ако те е страх от мечки, не ходи в гората

Снимка: БТА

Как посрещнахме новата година? С локдаун, но по български. Научихме за весели многолюдни, но тайни посрещания на 2021-ва. Видяхме стотици хора да използват хубавото време по празниците, за да се разходят по паркове, градини и улици без маски и без спазване на дистанция. Въпреки забраните на властите за масови събирания „мъжките хора“ развълнуваха реките и бяха надлежно придружени с патриотични репортерски разкази, останали да се реят в пространството, без да бъдат зададени най-важните въпроси към организаторите и местните власти, позволили подобен акт по време на пандемична обстановка.

А появилата се, най-после, ваксина и започналото поетапно ваксиниране наново разбуни духовете и конспиративните теории поникнаха отново като гъби след дъжд. Информациите пък за изграждащата се 5G мрежа в страната, взеха че вкараха в капана на конспирацията няколко града в България.

Сблъсъка с дезинформацията и особено когато тя касае живота и здравето, коментира в „Мрежата“ блогърът Божидар Божанов.

Пандемията от дезинформация

"Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, които са податливи на конспирации. В момента обаче мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. Когато десет пъти поред е видян някакъв абсурд, то той се превръща в информационен фон. Пет различни фалшиви новини, повторени пет пъти и мозъкът ще направи връзки, каквито не съществуват."

Това в тъмното мечка ли е или просто храст?

"Факторът, който изостря и злоупотребява с нашите нагласи, са социалните мрежи. Те са средство за разпространение на дезинформация, конспирации, фалшиви новини."

Трябва ли да виним хората за това?

"Хората не са свикнали да отсяват такъв поток на информация и съответно той директно влияе на възприятието им на света."

Разговора с Божидар Божанов и анкетата на Николета Атанасова по темата можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката „Време за наука“ на предаването "Нашият ден", Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18