Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Национален потоп или как се управляват водите

Проф. Валентин Казанджиев: Наложително е да се изградят напоително-отводнителни съоръжения

| обновено на 15.01.21 в 11:04
Снимка: БГНЕС

Три пъти над месечната норма са отчетени до момента валежи в някои части на област Ямбол. Обстановката постепенно се успокоява. При месечна норма от 38 литра досега в Стралджа са паднали 112 литра на кв.м, рекордни количества са отчетени и в общините Болярово и Елхово. Отводнени са мазета и приземните етажи в село Попово и ниските части на Стралджа. Нивото на Тунджа при Ямбол и Елхово спря да се покачва и в момента е в застой. Наводнени къщи, залети пътища, разрушени мостове и водопроводи, скъсани диги. Това са част от последствията след водното бедствие в Благоевградска област, която пострада от приливните вълни на реките Струма и Места и от контролираното изпускане на язовирите. Порои и придошли реки заляха Пернишко. Язовир "Студена", който преди година беше пред пресъхване, сега за малко да прелее. Започна контролирано изпускане в и без това придошлата Струма, която в района на Батановци и на места в община Земен излезе от коритото си и заля земеделски имоти, улици, къщи... Срутище в Смолян събори къща с 11 души в нея, които по чудо останаха живи. Критична е обстановката в Бургаско, Врачанско и Видинско.

Проф. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология, коментира в "Нашият ден".

Нормите за валежите

"Нормите, съгласно правилата за провеждане на метеорологични наблюдения и се синхронизират от Световната метеорологична организация, се определят на база средна месечна стойност за 30-годишен период. Настоящите норми, с които работи НИМХ, представляват средни стойности на тези параметри за периода 1986-2015 г. Така че не би трябвало да има съмненение за неверни или непресметнати правилно норми. Нормите не могат да бъдат причина за оправдание – и на малките деца е известно, че през зимата е студено и влажно. 

Хубаво е да се замислим къде е причината и дали тя не е в нас. Трябва сериозно да се погледне на този въпрос – не само да говорим, а и да действаме. Да се изградят съответните напоително-отводнителни съоръжения. Природата можем само да я следим. Можем в известен смисъл да правим прогноза за предстоящото, но природата си е природа – не можем да я спрем нито със сушата, нито с валежите. Така че, ако искаме да сме по-малко изненадани, трябва да сме подготвени."

Липса на управление на водите в реално време

"Това е една от причините, но не е единствената. Вчера гледах по една от националните телевизии един огромен остров от боклуци, който плува по река Искър. Такова е положението в почти всички водосбори на страната. Първото наводнение беше през 2005 г. Повече от 15 години ние не можем да се научим и да си вземем урок от грешките. Почистването и поддържането се прави кампанийно, а трябва да се прави непрекъснато – на пътища, магистрали, земеделски земи. Когато има наднормени валежи, трябва да има начин те да се отводняват

От 16 млн. дка напоявани земи през 1990 г. в момента са малко под 1,6 млн. дка – разградено е напоителното земеделие. Да не говорим за дренажните системи. Нещо повече, в Югоизточна България наводненията на земеделските земи са предизвикани по изкуствен начин – с оглед да не се залеят населени места, са разрушени защитни диги покрай земеделските земи. 

Промените в законодателството спрямо управлението на язовирите

"Мога само да кажа едно нещо. По-голяма част от големите, пък и от т.нар. "микроязовири", са строени преди 50-60 години. Значителна част от тези язовири в следствие на нашето нехайство, в следствие на естествените процеси, които протичат във водосборите, са затлачени и техните полезни обеми са намалени. С напълването на язовирите с наноси техният полезен обем чувствително е намалял, поради което тези максимални води, на които са били разчетени, вече не могат да бъдат приети. Ето ви още една причина за наводнения

Проф. Казанджиев изтъкна също като причина за наводненията и безконтролната сеч. "Когато има растителност, оттокът не става толкова бързо и процесите не са така контрастно изразени."

Чуйте повече в звуковия файл.

Чуйте в звуковия файл репортажите на Елена Тамакярска, кор. на БНР в Перник, Кети Тренчева – кор. на БНР в Благоевград, Радостина Чернокова – кор. на БНР в Смолян, Даниела Костадинова – кор. на БНР в Бургас, Ива Антонова – кор. на БНР във Враца, Анжела Каменова – Радио Видин.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският арт пазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията, един лозунг започна да се издига сред хората – "купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10