Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Главен герой

Елинка Величкова: Хармонията е тази, която винаги съм следвала

Предпочитам да се изразявам с музика, отколкото с думи

Елинка Величкова
Снимка: Здравко Петров

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата. 

Елинка Величкова, отговорен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, е Главен герой. Сякаш музиката е нейният живот. Тя винаги е била разпознаваема от слушателите.

"Родителите ми не са професионални музиканти – те са обикновени хора. Баща ми беше преподавател в военното училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия, конструктор на самолети, човек с конструктивна мисъл. Майка ми е с икономическо образование. Двамата пееха чудесно и в дует и бяха душата на компанията. Моят дядо по бащина линия свиреше, макар и пак любителски, в биг бенд в Шумен, с който всяка вечер изнасяха концерти на живо. 

Започнах в 4-ти клас с акордеон – беше по-голям от мен... Беше ми много трудно да го нося, но преподавателката откри у мен музикални заложби и ме ориентира към виолончело. А учителката, която имах, Малинка Каракашева, тя въведе любовта и отношението, което имам, специално към този инструмент. За мен най-душевно богатият, най-чувственият инструмент е виолончелото – и не съм пристрастна, това е мнение и на други ми колеги. Свирила съм 2 години в Плевенската филхармония, след това довърших задочно висшето си образование, защото се появи дъщеричката ми... нямаше как да продължа. Винаги съм имала една дистанция от сцена, от микрофон

Радиото като съдба

"И за миг не съм съжалила, че съдбата ме доведе до музикалното редакторство. Константин Попов (основоположникът на виолончеловата школа в България) ме въведе във виолончелото. Неговата дъщеря Татяна Попова беше постъпила току-що в радиото в редакция "Камерна музика" и беше командирована на Плевенски музикални дни Катя Попова. Тя дойде на гости вкъщи и започна да ми разказва за работата си в радиото. Това толкова ме впечатли, че след срещата казах на майка ми: "Това е, което искам да работя, никакви сцени и концертиращи артисти не ме вълнуват". Благодарна съм на съдбата си, че това беше осъществено."

Екипност – ключът към радиото

"Екипността е едно от най-важните неща в нашата работа. Предпочитам да се изразявам с музика, отколкото с думи. Такава екипност се получи в предаването "За здравето" със Стойчо Стоев и с Цвета Николова в "Познати и непознати". Петър Гюлеметов - Мусалата редакция "Музикално оформление", както се казваше тогава, това е основата, която съм получила в радиото. Никой музикален редактор не може да бъде добър, ако не мине през такъв род школа на музикалното оформление. Тогава Петър Гюлеметов - Мусалата имаше една крилата фраза към всички млади: "Трамвайно билетче да ви дадат, трябва да можете да го оформите музикално". Обикновено не беше доволен от това, което правим, но на събрания, на съвети винаги ни хвалеше – като децата, които целуваш само когато спят..."

Водещото в музикалния избор през годините

"За мен има един израз за музиката – хубава музика, която съвпада с моята душевност. Може би моят вкус няма да допадне на други, но всеки си има своята линия в музиката. Хармонията е тази, която винаги съм следвала. Хармонията не само в музиката, но и в отношенията с хората, с любимите и с близките хора, има я в природата... Това за мен е мелодичната линия, която следва музиката. Във всички стилове и музикални жанрове."

Елинка Величкова благодари за топлите думи на своите колеги и подчерта, че за нея е чест да бъде отговорен редактор на толкова професионални и добри музикални редактори от редакция "Забавна музика".

Елинка Величкова е завършила СМУ "Панайот Пипков" - Плевен със специалност виолончело. По късно и Инструменталния факултет в Музикална академия "проф. Панчо Владигеров" - София, със същата специалност. В БНР постъпва през 1982 г. в редакция "Музикално оформление" под ръководството на Петър Гюлеметов - Мусалата. Отговорен редактор е от 2012 г., а през 2013 г. получава наградата "№1 на програма "Христо Ботев" "Сирак Скитник". Тогава за първа година е въведена тази награда по повод 80-годишнината на БНР.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джулиус Рудел и златните години на New York City Opera

На 6 март преди 100 години във Виена е роден Джулиус Рудел. През 1943 започва работа като корепетитор в току-що появилата се New York City Opera. Получава американско гражданство, а на 25 ноември 1944 се качва за пръв път на диригентския пулт. Заглавието никак не е случайно: „Цигански барон“ от Йохан Щраус. Познавачи твърдят, че духът на Виена, ароматът и..

публикувано на 06.03.21 в 08:15
 Явор и Калоян Куманови

Още двама талантливи творци станаха „жертва“ на радио блицинтервю – Калоян и Явор Куманови

Родени в Добрич с разлика от около пет години. Историята им с изкуството започва с музиката и любовта към акордеона. Завършват музикална паралелка на средно училище „Климент Охридски“ в родния си град, със специалност „акордеон“. В Пловдив и двамата завършват АМТИИ със специалност музикална педагогика. След завършване на Академията..

публикувано на 05.03.21 в 18:55

Детски спектакъл-фентъзи „Вълшебната гора“

Имало едно време... Така започва всяка приказка. Ето и тази. „В гората малката Гъбка тъгува – иска да опознае света, да играе, да открива приятели, но е неподвижна. И ето, че Вълшебникът ще и помогне да се движи, но и ще ѝ даде ценен съвет: „В гората има и добри и лоши неща и тя трябва да ги опознае, но и да се пази…“ И наистина ще срещне..

публикувано на 05.03.21 в 12:15

Фредерик Шаслен: Един оркестър, това е най-красивият инструмент

„Последният път, когато дирижирах симфония № 3 на Малер, бях впечатлен, докато гледах и слушах соло тромбона от първа част. Мислех си: „Уау, това е може би голямото соло, което всички тромбонисти учат и свирят, и със сигурност най-дългото и най-известно соло в оркестровата литература. И така, защо да не го развием в по-дълго парче?“ Така се раждат..

обновено на 05.03.21 в 09:11
Марин Големинов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков

Вечната българска класика: Опус първи – опус последен

В предаването „Музикални вечери“ на 5 март от 19.30 часа ще звучат творби от тримата големи български композитори: Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов . То е своеобразен, символичен поглед върху творчески евюлюции, които показват как още в първите опуси е заложена формулата на цялостното творческо разгръщане на тримата автори. •..

публикувано на 05.03.21 в 09:05