Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикалната вселена на всепризнатия гений В. А. Моцарт през погледа на българските изпълнители

Снимка: Wikipedia

Поредното издание на предаването „Студио „Музика“ е посветено на Волфганг Амадеус Моцарт, чиято 265-а годишнина от рождението светът отбелязва на 27 януари тази година.

Роден в Залцбург през 1756 г., за своя кратък земен път, продължил само 35 години, Моцарт оставя колосално по количество и неповторимо по своята художествена висота музикално творчество – над 600 опуса във всички познати по неговото време жанрове: инструментални концерти, камерни и солови произведения, опери, симфонични творби, хорова и религиозна музика. През изминалите повече от две столетия за Моцарт сякаш е казано почти всичко и едва ли има меломан по света, който да не знае по-известните подробности от неговия динамичен и бурен живот, а уникалната му музика непрестанно звучи под най-различни форми и всевъзможни изпълнения. Затова и днес „Студио „Музика“ ви предлага собствен своеобразен поглед към творчеството на великия виенски класик – музиката на Моцарт в интерпретация на утвърдени и изявени български музиканти. Този музикален празник ще споделят, като събеседници, двама от най-ярките български съвременни творци – композиторът и диригентът академик Васил Казанджиев и цигуларят професор Минчо Минчев.

Ще прозвучат и някои от емблематичните моцартови творби. Една от тях е серенадата „Малка нощна музика“, чиято точна датировка на завършване е 10 август 1787 г. във Виена, когато Моцарт работи паралелно и върху операта си „Дон Жуан“. В оригиналната партитура серенадата е за струнен квинтет от две цигулки, виола, виолончело и контрабас, но днес почти винаги се изпълнява от струнни оркестри, а много често и от струнни квартети, а в ефира на програма „Христо Ботев“ нейни изпълнители са Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, дирижирани от Васил Казанджиев в запис от 1974 г.
От инструменталните концерти ще чуете финала на Четвъртия цигулков концерт, който, заедно с останалите концерти за този инструмент, е написан от Моцарт през 1775 г. и ще прозвучи отново в изпълнение на софийските солисти и Минчо Минчев, този път под диригентството на маестро Пламен Джуров.
Разбира се, включени са и някои от камерните творби на гениалния виенски класик. В изпълнение на квартет „София“ ще прозвучи финалът на Струнен квартет № 17, наречен „Ловът“, който е един от общо шестте квартета, посветени на Йозеф Хайдн, а Минчо Минчев и пианистът Евгени Божанов ще ви пренесат в искрящият от чистота свят на моцартовите сонати за цигулка и пиано. Няма да бъдат пропуснати и композициите, създадени от Моцарт за един от неговите любими инструменти, какъвто е пианото. В изпълнение на пианиста и композитор Боян Воденичаров ще чуете първа част из Соната за фортепиано, номерация по Кьохел 300, изсвирена на исторически инструмент, а голямата българска пианистка, педагожка и музикална общественичка професор Люба Енчева изпълнява третата финална част на Соната № 9, К. 311.
За финал ще бъде представен част от най-мащабния симфоничен опус на Моцарт – неговата последна номерирана симфония № 41, известна още като „Юпитер“, наименование, което по всяка вероятност е дадено на творбата най-напред от импресариото на Моцарт Йохан Петер Саломон. Тя ще прозвучи в запис от 1985 г. в изпълнение на оркестър „Симфониета“ на БНР, а диригент отново е Васил Казанджиев.
Вие също може да бъдете част от този празник на духа на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник, 26 януари, от 19.30 часа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..

публикувано на 16.04.24 в 09:30

Музиката на "Молец", която носи усещане за свобода

Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем. Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти..

публикувано на 16.04.24 в 08:05

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 април 2024 г.

16 април Свири симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Марк Кадин. 3.00 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Рапсодия по тема от Паганини, оп. 43. Солист: Андрей Гугнин (пиано). 3.27 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Прелюд в Сол мажор, оп. 32 № 5. Изпълнява Андрей Гугнин (пиано). 3.32 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953),..

публикувано на 14.04.24 в 09:05

"Летящият холандец" се завръща на сцената на Кралската oпера

След дългогодишно отсъствие "Летящият холандец" на Рихард Вагнер се завръща на сцената на Кралската oпера. Вагнер създава произведението вдъхновен от сатиричната новела "Мемоарите на господин фон Шнáбелевóпски" на Хайнрих Хайне и разтърсен от едно свое бурно пътешествие с малък кораб от Рига до Лондон. Записът, който ще прозвучи е от 16 март 2024..

публикувано на 13.04.24 в 08:05
Аделина Александрова и проф. д-р Петя Бъговска (вдясно)

Проф. д-р Петя Бъговска: Много е важно да има отношение към миналото

За нея спокойно може да се каже, че не тя е избрала инструмента, на който свири, а той е избрал нея. Заниманията ѝ с музика всъщност започват от пианото, но съдбата пожелава животът ѝ да бъде свързан с контрабаса! И там тя е пълновластна господарка – изтръгва от него звуци, изненадващи за внушителния му размер, и го подчинява безусловно на творческата..

публикувано на 12.04.24 в 11:15