Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските медии и присъствието на различните малцинства в тях

Наскоро светът отбеляза Международния ден на средствата за масова информация. От времето на Френската революция хората започнаха да наричат пресата Четвъртата власт. По-късно присъединиха към нея радиото и телевизията, а днес и интернет медиите. Но още от 18 век се очерта и основната им роля във формирането на общественото мнение. Както и на неговата манипулация посредством повтарящи се и надграждани послания, често кодирани с езика на омразата. А тази омраза най-често бива насочвана към различни малцинства. Как българските медии отразяват проблемите на малцинствата, независимо от принципа им на формиране; как отделни техни представители присъстват и как биват представяни – за всичко това в Деня на Българското радио – разговар с доктора по конституционно право Симона Велева.


Д-р Симона Велева е автор и на книгата „Свободата на словото“. Свободата на словото е пряко свързана с вътрешната свобода на журналиста от предразсъдъци. Възможна ли е обаче за журналистите и свободата от страха да отразяват проблемите на малцинствените групи такива, каквито са, а не такива каквито те са в масовото съзнание? Чуйте отговора на Симона Велева.


Какъв образ изграждат българските медии на различните малцинства и на отделните им представители; пренасят ли индивидуалните им качества върху цялата група – към този разговор се включи и доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, който много пъти е бил част от екипи, изследващи и анализиращи медиите. „Много често, когато се говори за роми, се говори ангро. Ако имаме 300 000 души, които говорят ромски, и 300-400 000, които изобщо не говорят ромски, имат различни обичаи и култура, но по една инерция се наричат роми. Същото важи и за бежанците. Много често не се прави разграничение между страните на произход, а те са ключови за интеграцията им.“ – казва доц. Пампоров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53

Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Високата сърдечносъдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта по-рано пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в Националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с проблема.  Това..

обновено на 25.04.24 в 06:48