Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

ЧРД Франц Шуберт

На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети избрах да ви представя опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.

Франц ШубертШуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.

Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.

Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.

Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.

Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.

Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.

Действащи лица и изпълнители:
• Карл Велики, крал на франките (бас) – Робърт Хол  
• Ема, негова дъщеря (сопран) – Карита Матила
• Егинхард, рицар на Карл Велики (тенор) – Роберт Гембъл
• Роланд, рицар на Карл Велики (баритон) – Томас Хемпсън
• Боланд, принц на маврите (баритон) – Ласло Полгар
• Фиерабрас, негов син (тенор) – Йозеф Прочка
• Флоринда, негова дъщеря (сопран) – Черил Стюдър
• Марагонд, нейна приятелка (сопран) – Бриджит Балей
• Брутамонте, мавърски военачалник (бас) – Хартмут Велкер
• Огиер, рицар на Карл Велики (тенор)
• Оливие, Ги фон Бургунд, Рихард фон дер Норманди, Герард фон Мондидур – рицари на Карл Велики – Йорг Шлукебиер, Райнер Брандщетер, Клаус Кюбахер, Михаел Вебер
Хор „Арнолд Шьонберг“, Камерен оркестър на Европа, диригент Клаудио Абадо

Документален запис от 1990 г.  Може да го слушате в „Неделен следобед“  на 31 януари от 14 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Любовен еликсир“ на Доницети за юбилея на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

След грандиозния концерт на 22 май, с който бяха открити Софийските музикални седмици, посветен на 100-годишнината на академията, продължават различните концерти и събития. Изложбата все още може да бъде видяна във фоайетата на зала „България“.  Друго събитие, върху което беше акцентирано, е постановката на операта „Любовен еликсир“ на Доницети. Тя..

публикувано на 24.06.21 в 08:35

„Бъдещо минало“ или как музиката среща пространствата в дебютния албум на Димитър Горчаков

Да преплетеш времето – бъдещето и миналото, да срещнеш няколко стила – джаз, фолклор, класическо музика, да импровизираш, експериментираш и интерактивираш и всичко това в голямото море на музиката – такава е провокацията, която отправя музикантът Димитър Горчаков с новия си албум „Бъдещо минало“. умее да прави умело преплитане между фолклор, джаз,..

публикувано на 23.06.21 в 08:05

Чухте ли този концерт? Не? Вече можете да го направите в следващите дни

Радиото е магия, радиото е вълшебство, което достига до сърцето на всекиго. Не е необходимо кой знае колко – един приемник. Щракваш копчето и слушаш. Можеш да правиш и най-различни други неща. Проблемът е, че за жалост всичко отлита в ефира и не може да се повтори. Ето сега в сайта на програмата ще ви предлагаме някои концерти, излъчени преди..

обновено на 21.06.21 в 16:05

Запис на концерта „Рапсодии“ на Симфоничния оркестър на БНР

Концертът „Рапсодии“, който радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин изнесоха на сцената на зала „България“ на 18 юни, включва популярни образци, създадени в този жанр от Веселин Стоянов, Клод Дебюси, Ференц Лист, Джордже Енеску и Панчо Владигеров. Солист Кристиян Калоянов, кларинет. Благодарение на Еврорадио, беше излъчен директно не само..

публикувано на 21.06.21 в 15:27
Панчо Владигеров

Радиосимфониците – епизод 2 с „Епизоди“ опус 36 на Владигеров

Във второто издание на рубриката на Марио Ангелов – продуцент на симфоничната музика в БНР, акцентът е върху нови записи на СО на БНР из творчеството на много обичан български класик – Панчо Владигеров. „Фокстрот“ без опус – оригинал за пиано от 1925 г., оркестриран от Милчо Левиев, е първият запис, осъществен от Марк Кадин през 2017 в качеството на..

публикувано на 21.06.21 в 09:15