Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Таня Йосифова: Законодателните промени в гражданското право са новаторски и навременни

Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за предоставяне на стоки – адекватно поведение на българския законодател

проф. Таня Йосифова
Снимка: личен архив

Добри ли са законодателни промени в областта на гражданското право – измененията в Закона за задълженията и договорите и в Семейния кодекс? Какви задължения има Република България във връзка с въвеждането на нови актове в областта на частното право, свързани с развитието на новите технологии?

Проф. Таня Йосифова, професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС, коментира в "Законът и Темида":

Проф. Таня Йосифова отскоро е професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС. Критериите, които се съдържат в Закона за висшето образование, са много високи и фактът, че тя ги е покрила, говори достатъчно красноречиво за нейната професионална компетентност. 

"Благодаря за поздравленията. Действително критериите за заемане на академичната длъжност „професор“, които се съдържат в Закона за развитието на академичния състав в Република България, са много високи, а в изискванията, които УНСС прие, се съдържат и допълнителни критерии, свързани с преподавателската, научноизследователската и общественополезната дейност на кандидатите, така че летвата е висока и това е едно високо признание за един дългогодишен труд, но и огромна отговорност."

Бихте ли направили кратък коментар, като специалист по гражданско и семейно право, върху някои Закони за изменение и допълнение на важни нормативни актове в последните месеци и оправдани ли бяха тези изменения?

"В областта на гражданското право бяха приети няколко закона за изменение и допълнение, които са новаторски и заслужават адмирации. Става въпрос за измененията и допълненията в Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр.103 от 2020 г., с който бяха внесени промени в материята на оспорване и установяване на произхода, една материя, достатъчно консервативна и дори рестриктивна, предвид важността на произхода като елемент от гражданския статус на физическите лица. Предвид заведени дела от биологични бащи, които нямаха възможност да установят бащинството си по българското право, Европейският съд по правата на човека в Страсбург установи, че са нарушени техни лични права и даде на Република България задължителни указания, които бяха въведени със споменатия Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс в областта на произхода. Тази невъзможност произтичаше в следните случаи:

при прекратяване на брака, когато сроковете за оспорване на презумпцията за бащинство са изтекли, но презумптивният баща узнава нови факти, които му дават основание да оспорва бащинството.

при извършено припознаване на детето и изтекли срокове и липса на легитимация за оспорване на произхода при узнаване след този срок за биологичния родител отново пътят за оспорване и доказване на негово бащинство беше преграден.

Така че измененията и допълненията в Семейния кодекс бяха навременни и уместни и трябва да се посочи и ролята на Министерство на правосъдието, което изготви законопроекта.

Друг успех на законодателя от последните месеци е приетият Закон за изменение и допълнение на ЗЗД (обн., ДВ, бр.102 от 2020 г.), с който беше въведен нов чл.120а, касаещ абсолютната давност. Макар че имаше и продължава да има критики към тази нова уредба, беше внесено искане до КС от Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на преходната разпоредба на Закона, касаеща началния момент на давността за заварените случаи, с този нов институт се сложи край на вечния длъжник, като Република България беше единствената държава в ЕС, която нямаше такава законодателна уредба. Мисля, че трябва да оставим на съдебната практика да докаже адекватността на това законодателно решение.

Имаше внесени законопроекти за личния фалит, но при сравнение между този законопроект и приетия закон последният има редица предимства и абсолютната давност се явява едно адекватно решение, независимо от критиките, която бяха отправени и независимо от хипотезите на заобикаляне на закона, които се очакват."

Тоест според Вас законодателната дейност на 44-тото Народно събрание в областта на гражданското право не е на толкова ниско ниво, колкото се представя в медиите?

"Определено! Не бива да се тръгва изначално с негативна нагласа и критика, необходимо е да се подчертават и безспорните успехи на законодателя."

Вие познавате и правото на Европейския съюз в областта на частното право и имате специален интерес към електронната търговия. Какви задължения има Република България във връзка с въвеждането на нови актове в областта на частното право, които са свързани с развитието на новите технологии?

"Електронната търговия в съвременния свят и особено в условията на пандемия се развива с бързи темпове и това налага правната рамка да се съобразява и да догонва това развитие. ЕС прие регламент за платформите, който има директно приложение. В Закона за електронната търговия бяха внесени изменения и допълнения, касаещи насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, уредени в Регламент 2019/1150, който е аналог на Закона за защита на потребителите по отношение на бизнес ползвателите.

В НС беше внесен Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за предоставяне на стоки, който е в изпълнение на задълженията ни по Директива 2019/770 на ЕС. Така че и в тази сфера се наблюдава адекватно поведение на българския законодател."

Какви са Вашите пожелания към нашите слушатели?

"В моето обръщение към членовете на научното жури, което прецени моята годност да заема академичната длъжност „професор“ в УНСС, обърнах внимание на добросъвестността в гражданските отношения. В българската правна история имаме видни учени-юристи, които са били и големи хуманисти и от които трябва да се учим и да черпим вдъхновение. Правото не е единственият регулатор на обществените отношения, има и други норми, каквито са моралните норми. Така че апелирам за повече морал, добросъвестност и човечност в човешките взаимоотношения. Нека не забравяме, че сме хора."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53