Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Трубадур“ от архива на Метрополитън опера

Франко Корели, Леонтин Прайс и Рудолф Бинг, 1961 г.
Снимка: metopera.org

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ ще бъде представен запис от архива на Метрополитън опера, любезно предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия – легендарен спектакъл на „Трубадур“ от 1961 година!
В ролите са Манрико – Франко Корели, Леонора – Леонтин Прайс, Граф ди Луна – Марио Серени, Азучена – Айрийн Далис, Ферандо – Уйлям Уайлдърман, Инес – Тереза Стратас.
Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън дирижира Фаусто Клева.

По повод това невероятно представление Питър Кларк пише: „Страхотният дебют прави впечатление, което остава в паметта ви за цял живот. Но колко често чувате два невероятни дебюта в едно изпълнение? Това се случи преди повече от четиридесет години, когато Леонтин Прайс и Франко Корели се появиха за пръв път на сцената на МЕТ в „Трубадур“ пред напълно екзалтираната публика. Седмица по-късно, на 4 февруари 1961, съботното матине се излъчи на живо по радиото. Ню Йорк беше връхлетян от голяма снежна буря, но залата на операта беше препълнена с публика, в очакване да съпреживее грандиозния успех на тези невероятни певци.

Леонтин Прайс вече беше добре позната в Ню Йорк от участията си на Бродуей, в концерти и по телевизията, триумфираше в оперните театри във Виена, Милано, Лондон, Чикаго и Сан Франциско. Предишните ѝ успехи бяха предпоставка за големи очаквания. В допълнение към това, тя беше афро-американска певица, която направи важен дебют в критичен момент за движението за граждански права и всяка новинарска емисия го отразяваше. Прайс отговори на всички очаквания и остави критиците да търсят суперлативи.

Публикациите в пресата за Франко Корели се съсредоточаваха върху добрия му външен вид и дори го опреличаваха на кино звезда. Заглавието на една от статиите гласеше: „Ще отговаря ли гласът на Корели на неговия външен вид?“ Реакцията на публиката не оставя никакво съмнение. „В него (гласът му) има нещо вълнуващо и дори първично. Излъчването му силно развълнува публиката“, отбелязва „Таймс“.

Леонтин Прайс и Франко Корели, разбира се, станаха легенди. Прайс пееше в Метрополитън с небивал успех през следващите двадесет и четири години и с изключение на Аида, Леонора беше ролята, която изпълняваше най-често. Корели има 365 спектакъла на сцената на престижния оперен театър до края на кариерата си.“

Не пропускайте да чуете запис от това матине превърнало се в историческо събитие за световната оперна сцена!

Съдържание на операта „Трубадур“ от Джузепе Верди

След големия успех на „Риголето“ Верди се връща в Бусето с намерение да започне работа над операта „Трубадур“. Драмата на Антонио Гарсиа Гутиерес със същото заглавие допада на композитора със смелото изобличаване на феодалната действителност и с новаторството, с което е написана. До този момент композиторът работи с либретиста Салваторе Камарано, но този път той не е напълно доволен от текста. Между двамата започва оживена кореспонденция, от която днес стават известни много подробности по създаването на операта. Една от поправките, която Верди иска, се отнася до образа на Азучена. „Моля Ви, не правете в последната картина Азучена да полудее …“ — пише той.

По това време „сцените на полудяването“ са често явление в оперната литература, тъй като дават възможност за силни драматургични ефекти, а композиторът иска да избяга от този шаблон. За съжаление когато скицира плана за музиката, умира майка му. Тази загуба е твърде тежка за Верди и до края на 1851 той не е в състояние да твори. През март следващата година Камарано се съгласява на новите поправки, поискани от композитора. Обаче поетът умира, без да може да завърши цялото либрето. Верди отново е покрусен от загубата, този път на своя добър приятел и сътрудник и отново прекъсва работата си. Либретото е завършено от Емануеле Бардаре през есента на 1852. Въпреки трудностите си и влошеното си здраве Верди работи над сюжета с истинско вдъхновение и написва музиката в извънредно кратък срок – само 29 дни.

Операта „Трубадур“ е изпълнена за пръв път на 19 януари 1853 в театър „Аполо“ в Рим. Премиерата се изнася при малко необикновени обстоятелства. В същия ден река Тибър излиза от бреговете си и залива част от Рим. Това не попречва на публиката да се стече масово, за да чуе новата опера на своя любим композитор. Още от девет часа сутринта тълпата любители на музиката се струпва, за да търси билети. Операта е представена с изключителен успех. Веднага след това се играе в останалите големи италиански градове, в Лондон, Париж, Петербург.
Откъси от „Трубадур“ са изпълнени у нас още при първия опит за създаване на оперен театър – през 1891 година, когато на 2 януари се изнасят фрагменти от различни опери. Изцяло тази творба на Верди е поставена през 1914 от Оперната дружба с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Константин Михайлов-Стоян.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 април 2024 г.

16 април Свири симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Марк Кадин. 3.00 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Рапсодия по тема от Паганини, оп. 43. Солист: Андрей Гугнин (пиано). 3.27 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Прелюд в Сол мажор, оп. 32 № 5. Изпълнява Андрей Гугнин (пиано). 3.32 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953),..

публикувано на 14.04.24 в 09:05

"Летящият холандец" се завръща на сцената на Кралската oпера

След дългогодишно отсъствие "Летящият холандец" на Рихард Вагнер се завръща на сцената на Кралската oпера. Вагнер създава произведението вдъхновен от сатиричната новела "Мемоарите на господин фон Шнáбелевóпски" на Хайнрих Хайне и разтърсен от едно свое бурно пътешествие с малък кораб от Рига до Лондон. Записът, който ще прозвучи е от 16 март 2024..

публикувано на 13.04.24 в 08:05
Аделина Александрова и проф. д-р Петя Бъговска (вдясно)

Проф. д-р Петя Бъговска: Много е важно да има отношение към миналото

За нея спокойно може да се каже, че не тя е избрала инструмента, на който свири, а той е избрал нея. Заниманията ѝ с музика всъщност започват от пианото, но съдбата пожелава животът ѝ да бъде свързан с контрабаса! И там тя е пълновластна господарка – изтръгва от него звуци, изненадващи за внушителния му размер, и го подчинява безусловно на творческата..

публикувано на 12.04.24 в 11:15

Оперетата "Графиня Марица" оживява на сцената в Русе

Точно преди 100 години във виенския Театър ан дер Вийн композиторът Имре Калман представя своята гениална и много обичана от публиката оперета, "Графиня Марица". Сюжетът е изграден върху остър любовен конфликт между разореният граф Тасило и гордата и красива графиня Марица, а музиката е ярка и страстна. В оперетата "Графиня Марица" Имре Калман,..

публикувано на 12.04.24 в 09:10
Сцена от I действие на „Летящият холандец”, 1878 г.

"Летящият холандец", романтична опера в три действия, от Рихард Вагнер

Музика: Рихард Вагнер Либрето: Рихард Вагнер (по новелата "Спомените на господин фон Шнабелевопски" от Хайнрих Хайне) Първо изпълнение: 2 януари 1843 г., Дрезден Първо изпълнение в България: 10 февруари 1830 г., София Действащи лица: • Даланд, норвежки моряк – бас • Сента, негова дъщеря – сопран • Ерик, ловец – тенор • Мари, дойка на..

публикувано на 11.04.24 в 15:09