Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще се промени с въвеждането на екостикерите

| обновено на 22.02.21 в 11:16
2
Снимка: БГНЕС

От септември месец миналата година в Наредбата за периодичните технически прегледи на пътните превозни средства има допълнение, което трябва да влезе в сила от юли месец 2021 г.

Задължителен стикер на колите ще обозначава към коя екогрупа ще спада даденият автомобил. Как ще се определят тези групи, какво ще означава това за собствениците на автомобилите и как ще бъдат проследявани?

Темата коментира в “Нашият ден“ Дамян Войновски, зам.-председател на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация“.

Екогрупите

“За определянето на екогрупите сме предвидили – веднъж ще се взема предвид екологичната категория на превозното средство, ако не разполага с екологична категория – датата на първоначална регистрация. И втори път измерването, направено по време на самия технически преглед. В зависимост от тези две неща, ще се определя екологичната категория на превозното средство.“

“Във всички случаи ще се замерват изгорелите газове. В зависимост от екологичната категория производителите дават норми, които са задължителни по време на техническия преглед. Ние веднъж проверяваме дали тези норми са под праговете, посочени от производителя, втори път, ако те са по-добри, от тези, които трябва да се достигнат, ние поставяме превозното средство в по-горна екологична категория. Същото важи и за автомобили, които са оборудвани с уредба за втечнен нефтен газ, те ще минат в една по-горна категория, ако проверката на изгорелите газове е по-добра от това, което трябва да покаже автомобилът.“

Категориите

“Разделили сме ги на пет категории, като петата категория е запазена за електрическите автомобили, които не отделят отработени газове. Останалите вече са разпределени в зависимост от екокатегорията и от показанията на автомобила по време на прегледа. Като четвърта категория там са – Евро 5 и 6 и надолу вече – Евро 4, Евро 3, 2. Автомобилът може да е Евро 1 или Евро 2, но да е в добро техническо състояние и да е поддържан от собственика, тогава може да мине в по-горна категория – 2.“

Достъпът

“Това ще го определят кметовете на общините. Ние даваме възможност да се категоризират превозните средства. От там нататък как ще използват тази категоризация, всичко е оставено на преценката на кметовете.“


Малинка Бондаренко, председател на Съюза на българските автомобилисти, клон “Младост“, също коментира темата в “Нашият ден“:

“С учудване четох информации, че сега ще се започне това замерване. То винаги се е правело, дори назад в годините. Така че продължаваме да го извършваме, то е част от измерванията и въобще определяне на техническото състояние на едно превозно средство. Промяна в смисъл на нещо необичайно няма да има. Разликата е, че сега замерванията, които ще бъдат извършени на превозните средства, трябва да бъдат разделяни в пет групи. В зависимост от екокатегорията, която им се дава, или ако те нямат такава определена в големия талон, в зависимост от показанията, определени при замерването.“

Манипулират ли се резултатите от техническите прегледи

“Трудно е да кажа, че наблюденията ми доказват каквото и да било, защото аз не присъствам навсякъде във всеки пункт при замерване на автомобила. Но публична тайна е, че се извършват такива манипулации с уредите. Има такава възможност. Пунктовете за технически преглед са по Търговския закон, значи, че те извършват търговска дейност, независимо от важната дейност, която извършват, защото тя има социален характер, от нея зависи живота и здравето, но като такива те нямат интерес да връщат своите клиенти. Не само защото го губи като клиенти и пари, но заради това, че информацията се разнася много бързо.“


Диана Русинова, председател на Европейския център за транспортни политики.

“В различните държави членки проблемът е решен по различен начин. В някои от тях е решен с подобен стикер. На други места е решен по разчитане на регистрационния номер на автомобила. Най-различни са методите, по които това нещо се случва. Като цяло тенденцията в ЕС е да се върви към по-щадящи автомобили, такива, които не замърсяват толкова много атмосферата.“

Твърде рестриктивна ли е мярката у нас

“Това е един естествен резултат от факта, че години наред в България нямаше ясна политика за насърчение на хората да си купуват нови автомобили. За съжаление никой още не ни дава отговор на този въпрос какво конкретно се предлага. Доколкото знам, никога не е имало и работна група, в която да се съберат експерти и да помислят за финансови и транспортни експерти, които заедно да помислят за насърчаване на гражданите.“

“Българинът не обича да му се налагат забрани. Но ние сме поели, ставайки член на ЕС, някакви ангажименти. Като например опазването на околната среда. И другото нещо е, че в приоритетите на Съюза, за последните няколко години, които бяха приети, се появи едни работен документ, който насърчава страните членки към това да подновяват автопарка си, с цел да се карат автомобили със съвременни системи, и това е нещо като мярка за повече пътна безопасност. Четири са приоритетите, единият е безопасна инфраструктура, вторият е точно това – по-съвременните, с които хората да са по-защитени и вероятността за допускане на грешка да е по-малка. От тази гледна точка имаме върху какво да поработим и сякаш сме доста изостанали, за да спазим това изискване за този регламент на ЕС.“

Наредбата

“Наредбата сама по себе си няма кой знае какво да промени. Въпросът е, че явно това е някаква дългосрочна политика. По отношение на това, че тежестта пада върху хора, които са в социално неизгодно положение. Трябва да отчетем факта, че в по-големите градове, където ще бъде валидна тази мярка, има доста добре уреден градски транспорт. И че всъщност цялата тенденция в световен мащаб, а и конкретно за ЕС, е да се насърчава употребата на масов градски обществен транспорт за сметка на личното моторно превозно средство. От тази гледна точка това е една мярка, която на хора, на които няма да им е удобно това, че ще ги рестриктират.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18