Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Второто национално проучване на състоянието на КСО в България

Гл.ас. д-р Марина Стефанова
Снимка: https://www.uni-sofia.bg

На 26 февруари излизат резултатите от второто национално проучване на състоянието на корпоративната социална отговорност (КСО) и устойчивост в България 2020.

Проучването дава отговори на въпросите – какви са стратегиите и практиките по корпоративна устойчивост и обществена отговорност (КСО) на ТОП300 работодатели в страната и как се променя професията на КСО специалиста?

Темата коментира в “Нашият ден“ Марина Стефанова, преподавател от Стопанския факултет на Софийски университет.

Състоянието на КСО в България

“Ако обобщим, корпоративната устойчивост и отговорност все повече става един от предпочитаните начини на управление на големите компании и на тези, които искат да имат дългосрочна визия за развитие. Те имат все по-професионален подход по тази тема. Не е нещо, за което разчитат на еднократни решения или дейности или единични проекти, а напротив тя се внедрява ДНК-то на дадената компания. В начина, по който тя прави своя бизнес.“

“Това, което виждаме, е, че 9 от 10 от запитаните компании имат внедрен международен сертификат, по който работят. Система, с която проследяват дейностите си. Планират, отчитат, управляват тези процеси в компанията и не само, ами имат и доста добро ниво на прозрачност. Над 80% от тях публикуват свои собствени отчети, в които демонстрират не само постиженията и проектите си, но и бъдещите си цели.“

Пандемия и устойчивост на българските предприятия

“Миналата година бяхме свидетели на засилена солидарност от страна на компаниите. И това не са само компании, които сме виждали обичайно да бъдат ангажирани с процесите в обществото. Рязко се повишиха еднократните дарения, свързани с тази обстановка.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18