Памет за Христо Буцев

"Лениновото пожелание готвачката да може да управлява вече е на път да се сбъдне. Масовото образование, като масовата електрификация, доведе до масова култура. В която автори, които са посветили живота си да отблъснат мрака поне с едно квадратче, почти няма.

Преди дни си отиде Христо Буцев, заместник главен редактор на в. "Култура". Но това е най-лесното определение. Един журналист, личност, човек с ерудиция, мислещ човек. А все по-малко са такива. 

Непреклонен понякога и много често мъдър, Христо Буцев беше знакова фигура. 

Ето какво споделя Копринка Червенкова, дългогодишен главен редактор на в. "Култура":

"Христо най-малко се интересуваше от титлите, които биха могли да го съпровождат или да го превръщат в аргумент. Той беше аргумент сам по себе си – без всичките тия патерици. Трудно ми е все още да говоря за Христо, все още ми е много мъчно. Аз съм свързана с него от хиляди години – ние сме съученици, след това така се стекоха обстоятелствата, че той дойде в "Култура", след това правихме заедно новата "Култура", правихме вестник "К" заедно. Т.е. той е едно много голямо парче от моя живот. 

Доста хора си дадоха сега сметка, че той е един наистина парекселанс интелектуалец. Да, консервативен интелектуалец, но е от край докрай интелектуалец. Това е един човек, който не правеше компромиси с морала, с естетическите норми и с принципите си. Такова чудо аз не съм виждала. Толкова години го наблюдавам... Всички имаме някакви чупки насам-натам. Той седеше твърд като колона. Ако мога така да го определя, той беше един вертикален човек. Той беше йерархичен човек – знаеше какво значи йерархия. Той ненавиждаше тази хоринтализация на живота ни. Не се страхуваше да презира всичко онова, което се случва около нас. В този смисъл той беше един радикален моралист."

Христо Буцев е роден на 9 май 1947 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия и френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1985 г. превежда книгата на големия френския авангардист Антонен Арто – "Театърът и неговия двойник". За кратко е зам.-главен редактор на алманаха за хумор и сатира "Апропо", издаван от Дома на хумора и сатирата в Габрово. 

През 80-те години на ХХ век става журналист във в. "Култура". Дългогодишен заместник главен редактор до неговото закриване през юли 2018 г. и част от екипа на продължението му вестник „К.“, спрял в края на 2019 г.

Участва в сборника "Първата вълна или шизофренията на прехода", заедно с Копринка Червенкова, Андрей Иванов, Георги Лозанов правят 29 интервюта с 19 политици-интелектуалци в периода 1991-1996 година. През 2014 г. става редактор на сборник със старокитайска и старояпонска поезия "Бели облаци", преведена от Крум Ацев.