На 1 април в Деня на шегата, хумора и иронията Маргарита Доровска, директор на музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, разказва в “Артефир“ за празника, за музея и за смешното днес.
“Тази година 1 април наистина ни е смешен. Наскоро си гледахме снимките от миналия 1 април, когато празнувахме затворени. Физиономиите ни бяха малко стреснати, но тази година е съвсем различно, защото за първи ден отново са отворени музеите. Както винаги, имаме Ден на отворените врати с вход свободен.“
Следващата година музеят има 50-годишен юбилей
“Последната година си мислим доста за този половинвековен юбилей, който ни предстои идната година. Ровим се из архивите, преглеждаме историята на музея. Тя е изключително добре запазена в документи. Подготвяме едни обзор на тези 50 години.“
Смешното – преди и сега
“Няма как да не си даваме сметка, че сатирата във времето преди 1989 г. е имала едни доста ясни, макар и неписани правила – докъде, как и с кого можеш да се шегуваш. Знаем за сатирици, които са си позволявали повече, знаем и за такива, които са били набеждавани, че са си позволявали повече, например книжката “Люти чушки“.
Сега политическата сатира е добре дошла в “Дом на хумора и сатирата“. Стараем се да я показваме максимално много. Даваме си много ясна сметка, че хуморът е много базиран на контекста. Универсалният хумор става скучен. Хората се забавляват на това, което отговаря на актуалното им ежедневие. Това се опитваме да показваме.
Нетърпимост към хумора имат тези идеологии, които са с фундаменталистка нагласа. Тоталитарните режими. Властта, която не понася никаква форма на съпротива, шега, тоталитарната власт. Все повече ни се струва, че тя намалява в нашия свят и едновременно с това такива острови остават.
Другото, което се случва, е едно изключително разместване на пластовете с глобализацията. Ако някога е имало сатирични издания, които са били разпространявани с абонамент, и хората са искали да ги получават, забавлявали са се със съдържанието им, то сега има съдържание, което попада пред очи, които са неподготвени за него. Случаят с „Шарли Абдо“ е такъв, освен хората, които получават списанието, то е попаднало и сред хора, които нямат тази чувствителност и нямат разбиране за свободата на изразяване. Това е сблъсък на цивилизации. В случая религията изключително умело се използва като инструмент за управляване на политически и икономически интереси.“
Следи от пандемията в хумора
“Много е осезаемо това в кратките шеги, т.нар. “мемета“, които се разпространяват в интернет. С колегите направихме преглед на това как са се променяли те в тази една година. Първите са свързани с искрено забавление от абсурдността на ситуацията. Че се движим с маски, че можеш да влезеш в банката с маска, историята с изчезването на тоалетната хартия, първото осъзнаване на новия начин на общуване, дистанционната работа – това бяха първите шеги.
Лятото се успокоихме и буквално забравихме за тези три месеца, в които седяхме по къщите. Есента започнаха да се появяват шегите около ваксините. Около Нова година ни се искаше магически да повярваме, че в 12 часа всичко ще е различно.
В момента това, което наблюдавам, е изключително много “мемета“, свързани с умората и депресията. Хората се шегуват със себе си, че са объркани, депресирани, че прекаляват с алкохола, напълняването и т.н. Определено усещането е за умора.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Вълните на морето са жени" в случая не е стихотворението на Евтим Евтимов, а българското заглавие на филмовата история на Аслъхан Юналдъ. Нейният пълнометражен игрален дебют е изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Зрителите проследяват историята на млада жена, която се завръща в..
Спектакълът "Вино от глухарчета" на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" се опитва да дефинира битката между живота и смъртта, между светлината и мрака, между младите и старите. Надяваме се спектакълът да насърчи децата и семействата да говорят повече помежду си, да отнесат видяното със себе си у дома, да искат да открият "машината на времето"..
Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на..
Научнофантастична трилогия, която пренася читателя от Културната революция в Китай до невъобразимо далечното бъдеще – това е поредицата "Земното минало" на Лиу Цъсин. Всеки, който вече е чел трилогията, се е сблъскал с въображаеми, но дълбоки научни теории и с големи въпроси за човечеството и хуманността. В "Нашият ден" гост е преводачът от..
Ако погледнем филмографията на Тодор Чапкънов, ще видим редом до името му да стоят над 20 филма и сериала, като сред тях е и един от най-големите нидерландски екшъни през последните години – " Черният лотос " . Могат да бъдат прибавени и още близо 50 продукции, в които участва като първи асистент или секънд юнит, тук са включени филми като "..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg