Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ.
Специализира 6 години в Центъра по астрофизика Харвард - Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. От края на 2016 г. работи към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Хоноруван преподавател е в Катедрата по астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научните изследвания на доц. Козарев са насочени към наблюдения с наземни и космически телескопи на слънчеви изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Също така, той разработва и анализира аналитични и числени модели на ускорението на заредени частици (предимно протони) до релативистични енергии в ударни вълни при големи слънчеви изригвания.
Доц. д-р Камен Козарев е главен герой в “Нашият ден“:
“Може би започнах доста отдавна, когато бях в началото на гимназиалния курс, да се интересувам от наблюдение на небесните тела. В една ученическа обсерватория в Хасково. Интересът ми се усили през 1999 г., когато беше първото слънчево затъмнение. Тогава имах възможност да участвам в една експедиция. Да заснема с професионална апаратура затъмнението и всъщност това може би предопредели моят път нататък.
Малко по малко, когато кандидатствах за университета, изпратих и снимките. Станаха доста добри, от слънчевата корона по време на затъмнението и може би това е повлияло. Разбрах, че един от професорите от университета Уилямс Колидж в Масачузетс е преследвач на затъмнения. Бил е на над 60 различни затъмнения по света. Впоследствие ходих по експедиции с него. Бяхме на наблюдение на слънчево затъмнение в Австралия 2002 г. Направих своята дипломна работа върху Слънцето с този професор. И от тогава не съм спирал да се занимавам със Слънцето и със слънчевата активност.“
Центърът по астрофизика Харвард - Смитсониън
“Това е един от най-големите институти по астрофизични изследвания. Той има много различни клонове, различни области. Може би напоследък сте чули за тази инициатива за телескопа, който беше създаден за наблюдение на черни дупки с радиовълни. Там също се занимават и доста активно с астрофизика, със слънчева физика, с наблюдения, създаване на инструменти и използването им за наблюдение на активността на слънцето в ултравиолетовата и рентгеновата област на светлината, където най-лесно се виждат тези слънчеви изригвания. Имах огромния шанс и привилегия да работя там шест години, първоначално по една стипендия, след като завърших докторантура в Бостънския университет. В центъра започнах работа още по време на докторантурата.
Това, с което се занимавах и продължавам да се занимавам, е наблюдение на ударни вълни, които се образуват при това сериозно изхвърляне на нажежена йонизирана маса, милиарди тонове в ниско планетното пространство от повърхността на Слънцето. Когато това се случи с много голяма скорост, се образуват ударни вълни, които са много интересни за мен.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
На 27 март 2024 г. в столичното кино "Одеон" от 19.30 ч., в рамките на 28-ия Международен София филм фест, ще бъде представен документалният филм..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg