Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бизнесът в пандемията и след нея

Левон Хампарцумян: Една кризисна ситуация прави обществото и хората по-солидарни

Няма как да бъдем успешни като бизнес, без да бъдем успешни в отношенията по между си и към колегите си, към конкурентите си и към обществото

| обновено на 13.04.21 в 10:11
Снимка: БГНЕС

Какво направи българският бизнес особено този, който има претенцията, че припознава ценностите на корпоративната социална отговорност? Грижа за служителите, грижа за обществото, за околната среда. Какво направи през това време, за да съхрани работниците, а и да направи живота им, а от там бизнеса си поне малко в по-добро състояние. В какво се изразяваха грижата и отговорността към служителите през това време? Кои са добрите примери на корпоративна социална отговорност?

Темата коментира в “Нашият ден“ Левон Хампарцумян от Българския форум на бизнес лидерите.

“Това, което наричаме корпоративна социална отговорност, то е било важно и преди пандемията. Но пандемията, която създава напрежение в икономиката, в обществото, в личния и корпоративен живот, разбира се, накара всички първо да се опитат да си купят време, след това да се огледат и да видят какво могат да направят, за да може да се мине по-лесно през този кризисен период. И по един по-достоен и организиран начин да се мине през пандемията и след това през възстановяването, което така или иначе ще дойде.

Няма как да бъдем успешни като бизнес, без да бъдем успешни в отношенията по между си и към колегите си, към конкурентите си и към обществото. Една кризисна ситуация по принцип прави общество и хората по-солидарни. Чувството за взаимопомощ, начинът, по който се вглеждаме в околната среда, защото може би имаме и повече време за това, по-малко се пътува. Виждаме какво е около нас и искаме то да бъде по-добро. Така че естествената солидарност и човешка съпричастност са неща, които до голяма степен се предизвикват и от кризисната ситуация. Още повече, че имаше няколко месеца, в които не знаехме какво представлява този вирус, каква ще бъде тази пандемия. Тогава всички си купувахме време, после нещата започнаха да се организират.“


Бизнес лидерите

“Всеки, в зависимост от условията, в които работи, се опита да направи неща, които да направят така, че при новите условия хората да се чувстват по-добре – хоум офисите, промяна на начина, по който се движи корпоративният живот. Това стимулира навлизането на дигитални методи на комуникация. Което, от една страна, е хубаво, от друга, създава допълнителни напрежения и неефективности.

Спадът на икономиката миналата година беше по-малък от първоначално анонсирания. Разбира се, има бизнеси, които са ударени много – туризмът, транспортът, ресторантьорство и т.н. Там има много сериозен спад.

Имаше и бизнеси, които по естествен начин са потиснати, други пък успяват независимо от кризисната ситуация да растат. Хубавото е, че поне нашите членове са хора, които успяват да разберат ценността на корпоративната социална отговорност.“

Примери

“Наградите за отговорен бизнес през 2020 г. Тази година имахме над 110 кандидатури. В състезанието ще участват почти всички от тях. Има добри примери в подпомагане на училища, на болници, всичко това, което беше важно особено през острата фаза на кризата.

След това има категории в това състезание, които се занимават с инвеститор в знанието. Една категория, която най-общо се занимава с образователните теми. Образованието беше една от големите теми, свързана с пандемията. Защото начинът, по който децата и по-големите учат се промени драстично.

Опитваме се да имаме чисто физическо или поне хибридно връчване на наградите. Засега планираме това да бъде юни месец. С идеята, че дотогава условията за провеждане на такива събития ще бъдат повече.“



След края на мораториума върху лихвите по кредитите

“Нищо няма да се случи, след като се вдигне мораториумът. Всъщност той беше точно затова, което говорихме – купуване на време, за да може и участниците в кредитния процес, и банките, и клиентите да не изпитат рязък шок от кризата. И също да могат да помислят как в кризата и след нея ще се развива техният бизнес или техните доходи.

Това по разбираем начин не може да продължи безкрайно като мораториум. Но сега, в момента, в който вече виждаме на хоризонта края на медицинската фаза на кризата. Или поне вече имаме инструментите да управляваме натиска на кризата от гледна точка на вируса. Сега вече мораториумът ще престане да действа, но банките вече са провизирали евентуални бъдещи загуби от фирми и граждани, които няма да могат да си плащат. Отговорността ще бъде между участниците в кредитния процес – банките и клиентите.“

Лошите кредити намаляват по време на кризата

“Има бизнеси, които работят. Освен това всички мерки за подкрепа, които правителствата и централните банки направиха в Света и в Европа, водят до това, че може лошите кредити намаляват.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18

Как София да се превърне от кафяв в зелен град?

Зелен град – една тема, която може да бъде мислена и обсъждана по много начини.  Как можем да променим навиците си, за да живеем по-екологично? Какви са градските зелени политики? Можем ли да заменим автомобилите си с велосипеди, подобно на Амстердам? Как София да се превърне от кафяв в зелен град? Драгомира Раева от екологичното сдружение "За земята",..

публикувано на 22.04.24 в 12:44

Пластмаси, текстил и депозитни системи – можем ли да опазим планетата?

В чест на Международния ден на Земята предаването "Нашият ден" покани Десислава Стоянова от сдружение "За Земята", за да сподели някои мисли относно важността на този празник и неговите цели. Тя ни напомни за историята на този ден, който е бил установен през 1970 г. в САЩ и Канада, а през 1990 г. е признат като международен. България, с..

обновено на 22.04.24 в 12:35