Дипломацията като път за мир, наследство и благоденствие в свят, обхванат от кризи, войни и пандемия.
Темата коментира Георги Димов, дипломат от кариерата и бивш консул в Одрин. Той е главен герой в “Нашият ден“
“Не мога да си представя обратното на пътя на дипломацията, не мога и не искам да си представям. За съжаление нещата, които се случват у нас и около нас, наистина ни принуждават все по-често да се сещаме точно за нея.
В настоящата ситуация е трудно да степенувам кое е най-голямо дипломатическо предизвикателство за страната, но при всички случаи в момента виждаме каква е обстановката, най-общо казано, в Черно море. Не трябва да се подценяват нееднозначните връзки между Анкара и Брюксел. И не на последно място, това е самата динамика и тематиката на нашите двустранни отношения с югоизточната ни съседка.
Случаят “Диван гейт“, където се достигна до една доста скандална ситуация, след като двамата лидери от ЕС – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Еврокомисията – Урсула фон дер Лайен, се срещнаха с Ердоган. И беше унизена председателката на Еврокомисията, която номинално е със същия ранг като Шарл Мишел, но в нея е изпълнителната власт.
По важното, което трябва да се каже, е, че тази визита дойде след продължително замразяване на отношенията. След опита за военен преврат в Турция от 15 юли 2016 г. И особено след скандалния референдум за промяна на Конституцията през октомври 2017.
Анкара и лично Ердоган се сетиха за Европейския съюз точно сред изборите в САЩ на 3 ноември. Лично Ердоган започна да сипе декларации, че бъдещето на Турция е категорично в ЕС. Имаше едни такива заклинания, че флиртът с Москва никога не може да измести, да подмени връзките със САЩ и с НАТО. Само че през последните дни, последната седмица, освен “Диван гейт“ в Турция се случиха много интересни събития.
На 4 април 104 запасни турски адмирали излязоха с декларация, в която се обявяват категорично за това Турция да спазва спогодбата от Монтрьо от 1936 г. за регулиране на трафика през проливната зона за влизане в Черно море. Темата стана още по-актуална, понеже 10 от тези запасни адмирали бяха задържани и в продължение на осем дни бяха разпитвани и вчера освободени.“
Като консул в Одрин
“Преди да отида в Одрин, си бях поставил няколко задачи. Една от тях беше точно тази за възстановяването на нашето недвижимо културно историческо наследство. Което включва и два православни храма – Църквата “Св. Георги“ и втората Църква – “Св. равноапостоли Константин и Елена“. Следващото място беше Българското гробище в Одрин, което не е типично военно гробище. Но там има погребани доста наши войници по време на войните – 1913 г. И сградата на Реалната мъжка гимназия “Д-р Петър Берон“.
Най-труден беше процесът за двете църкви. Те, благодарение и на медиите, бяха запазени за поколенията. Ако трябва да се прави дипломатическа и политическа равносметка, покрай тези църкви всъщност в Одрин на два пъти пребиваваха български министър-председатели, което дотогава не се беше случвало.
Пак покрай тези две църкви и особено покрай първата – “Св. Георги“ – в нашата дипломатическа мисия за първи път влезе Вселенският патриарх Вартоломей и това ще остане в историята.“
Трудното в дипломацията
“Църквите са достойни за уважение, но те не са единственото занимание на един дипломат. Другото основно направление е указване на пълно съдействие на пребиваващите по различни поводи български граждани на територията на консулския окръг, който включва цяла Източна Тракия. Това са трите провинции – Одрин, Лозенград и Текирдаг. И особено на тези наши граждани, които са изпаднали в беда. А пък за условията на Одрин и на Тракия, която е погранична с нашата държава, може да се предполага, че има доста предпоставки български граждани да изпадат в рискови ситуации, на които трябва веднага да им се помогне.“
Разговора можете да чуете в звуковия файл.
В сянката на пандемията, един лозунг започна да се издига сред хората – "купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват“. Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg