Когато става дума за толкова изменчив и изплъзващ се образ като шута, подценяването и надценяването му са еднакво възможни. Търсенето на истинни свидетелства за съществуването и действителната функция на придворния шут се оказва начинание, достойно за пространно изследване. Убедителните разкази за прочути шутове, които грабват въображението ни, обикновено отвеждат до художествено произведение, създадено много след времето на описваните събития и личности. Освен това, нескромно и нереалистично би било да се нагърбим с издирването на историческата истина по тема, засега останала извън интереса на родната наука. И все пак изкушението е голямо. Този път продължаваме с една неоспорима страна от многоликия образ на шута – артистичните изяви, маската, превъплъщението в роля – това, което го сродява с театралното съсловие.
Философът проф. Георги Каприев подчертава една характеристика на персонажа, шумна и гротескна, но обслужваща обществения и религиозния мир – шутът като крал на карнавала или „персонализиран“ карнавал в двора на владетеля.
Във френската традиция думите, с които се назовава шутът, са буфон – от италианското буфоне, от буфа – шега, и фу – луд, le fou du roi – лудият на краля, кралският шут. С помощта на проф. Стоян Атанасов, изтъкнат познавач на старата френска литература, присъстваме на една знаменита среща на полето на художественото слово между шута и Рицаря на печалния образ.
Комедия дел арте се ражда през 16 век в Италия, но става популярна и в други държави, най-вече във Франция. Отличително за жанра е, че героите са постоянни и представляват определени типажи. Облечени са в характерни костюми и носят маски. Веднага разпознаваме Арлекино – по дрехата, съшита от разноцветни ромбове – досущ като шута в популярните му изображения. Какви представления изнасят трупите по градските площади или в нечий гостоприемен двор, разказва Велемир Велев, професор в НАТФИЗ.
Ако се върнем към нашите земи, погледнем също към Византийските градове и дворци и към Русия, ще видим от средните векове и нататък да шестват скомрахите или скоморохите (в руски вариант). Какви са били тези странстващи артисти, с какво са забавлявали народа и велможите можем да съдим по някои текстове, които по правило порицават скверната им дейност, продължава доц. Илияна Чекова, преподавателка по стара руска литература в СУ.
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg