Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Златимир Коларов

Моноклоналните антитела – същност и приложение

проф. Златимир Коларов
Снимка: Стаматина Никова

В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19.

Принципът на действие на тези антитела е да се свързват с шиповия протеин и да не му позволяват да се захване за стената на клетката и да навлезе в нея. Терапията представлява венозна инфузия.

Какво представляват моноклоналните антитела и къде се прилагат към този момент в областта на медицината?

Темите коментира проф. Златимир Коларов, ревматолог към Клиниката по ревматология към Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

“Ще тръгна малко по-отдалеч, за да обясня как точно действат. Израз на гениалността на създателя на природата е възможността отделните клетки да обменят информация по между си. И те произвеждат дадена клетка по неизвестни причини много хармонично спрямо общата функция на организма, произвеждат белтъчна молекула, която живее в пространството в кръвта в биологичните течности няколко минути, но в тези няколко минути тя отива до друга съседна клетка и се свързва с белтък, т.нар. "рецептор" върху повърхността на другата клетка, с което се задейства нейният отговор.

В една от книгите си бях написал следното – чрез цитокините, тези междинни молекули, клетките обменят информация помежду си. Едната клетка задейства чрез белтъка другата клетка как да реагира. Това е едно огромно разнообразие от различни белтъчни молекули, с които поддържат вътрешна хармония, защитата и реакцията на клетките при определени условия.

Тези белтъци се наричат цитокини или медиатори, т.е. посредници. Една част от тях са т.нар. "противовъзпалителни", които предизвикват възпалителен отговор в организма, под влияние на различни външни въздействия.

Възпалението е биологична реакция, с която се стреми да се преодолеят тези патогенни въздействия, болестотворните. Но тъй като те, когато минат в по-голямо количество, могат да бъдат и болестотворни. И организмът е създал друга система, пак белтъци, които ги неутрализират. Те се свързват със съответния рецептор и го блокират и тази белтъчна молекула не може упражни своя биологичен ефект.

И тъй като те се пръскат в голямо количество под влияние на тази инфекция, те вече имат отзащитен или нормален за организма ефект, те стават патогенни и много болестотворни, много рискови.

И сега знам, че вървят точно тези проучвания. Моноклонални антитела – това е точно тази част от белтъчната молекула на неутрализиращите цитокина молекули, съвсем най-активната част, която се свързва с цитокина и го неутрализира, най-общо казано.

Тя може да се свърже и с белтъчната молекула върху повърхността на клетката, където цитокинът действа, и по този начин той да не може да упражни своя ефект. И това е принципът на съвременното лечение с биологични средства, което е нова ера в лечението изобщо. Не само на ревматичните болести, но много голяма част и в онкологичните болести. Сега навлиза в гастроентерологията, в дерматологията, почти във всички области на медицината.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55

Песах е!

Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..

публикувано на 23.04.24 в 12:16

Еврика! Успешни българи: Мартин Ралчев

"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..

публикувано на 22.04.24 в 20:30

Бай Георги на 78 обикаля света

Георги Братов обикновено се представя като "бай Георги от Свищов", но в битието му на български пенсионер няма нищо обикновено. Той сърцато се втурва да помага, колчем чуе за бедствие някъде из родината, но не това го прави толкова тачен гост в "Покана за пътуване". Бай Георги е обиколил 60 държави, някои от които, като Нова Зеландия например, съвсем..

публикувано на 22.04.24 в 11:55

Мария Боянова: Великден е венецът на продължителната подготовка за празника

Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с..

публикувано на 21.04.24 в 12:00