Понеделник, 3 май

Избрано от програмата

от 0.30 до 1.00 часа
„1001 защо – Ефир знание”: Радиоенциклопедия

от 1.00 до 2.00 часа
Музиката, която обичам
Запис от Брюксел. В програмата: клавирни сонати от Лудвиг ван Бетовен.

от 2.00 до 3.00 часа
Събота сутрин в…
Гостуваме в село Климентово, община Аксаково. Посещението ни съвпадна с честването на 40-годишнината на местното читалище „Образование”. Ще проследим тържеството в новата сграда на читалището, ще се срещнем и със самодейците, с които говорим за читалището и дейностите, за историята на селото, за живота днес, за младите хора, делниците и празниците. Ще чуем и изпълнения на читалищната фолклорна група „Тракийски ритми”.

от 3.00 до 5.00 часа
Еврокласик ноктюрно
Записи от международния музикален радиообмен

от 5.00 до 5.30 часа
Музика на народите
Френски песни

от 5.30 до 6.00 часа
Българска народна музика
Изпълнения на Петър Миланов, Дамян Димон, Виевска фолк група и други.

от 6.07 до 6.50 часа
Музика за събуждане
Концерт

от 6.50 до 7.00 часа
Ранобудно петленце

от 7.20 до 8.00 часа
Детското.БНР
Радиотеатър за деца: „Мили мой Мио“ от Астрид Линдгрен – 1 част

от 8.06 до 10.00 часа
Концерт

от 10.00 до 11.00 часа
Радиотеатър
„Забравените от небето“ от Екатерина Томова

от 11.00 до 12.00 часа
Музика до обед – Жълтата подводница
• Вокалистката Маги Алексиева – Мей представя новия си албум „Lost and Found“, създаден с пианиста Мирослав Турийски, басиста Тома Кордоли и барабаниста Кристиан Желев.
• Изпълнения на Карен Суза, Ида Санд, Бренда Ръсел и др.

от 12.20 до 14.00 часа
Артефир
• Ново издание на сатиричната поема на Стоян Михайловски „Книга за българския народ” – разговор с Мартин Чорбаджийски от сдружение „Българска история“
• „Добро утро, нощ моя“ – 230 стихотворения на Емили Дикинсън , някои от които излизат за първи път на български език. Разговор с преводачката Люба Константинова.
• „Еволюция“ – ново хартиено издание за млади поети и писатели – разговор с Иваша Христова.
• „Задължително приятно“ – танцов филм на хореографките – Яница Атанасова и Татяна Соколова.
• „1050 градуса по Целзий“ – галерия „Сан Стефано“ представя 9 съвременни млади автори от специалност керамика на НБУ.
• Великденски концерт на „Мистерията на българските гласове“ предстои на 22 май- разговор с продуцентската на състава Бояна Бункова.

от 14.00 до 14.30 часа
Време и половина
Как се създава частен център за изкуство у нас в началото на 90-те години на 20 век ? – книгата на скулптора Иван Русев „Разказ за пътя и Каменни истории“, разказва за създаването и развитието на скулптурния парк „Арт център - Илинденци“. Събеседник: скулпторът Иван Русев.

от14.30 до 15.00 часа
„1001 защо – Ефир знание”: Звукови хроники
Европейските владетели: Артур. Любимата легенда за идеалния крал.

от 15.10 до 16.30 часа
„1001 защо – Ефир знание”: Познати и непознати
• Приказки за Доброто
На втория ден от Воскресение Христово разказваме три приказки за доброто, които не започват с „имало едно време“, защото те се живеят днес. Първата е историята на SOS приемната майка Ренета Петрова, която се грижи за момиченце със специални потребности.  Втората е историята на Кремена Стоянова -  майка на дете с интелектуални затруднения, а третата е  историята на Бена Къркова – незряща млада майка
• „История на една песен“ ще прозвучи прекрасното стихотворение на  Иван Ненков „Великден“, по което Красимир Първанов от Точка БГ написа музика, а после и изпя в песен.
• Светове: писателката етнограф д-р Лилия Старева ще ни припомни смисъла на празничните обичаи между Великден и Гергьовден

от 16.30 до 17.00 часа
„1001 защо – Ефир знание“: Радиоенциклопедия
Име на цикъла: Ние в картографията на Изтока и Запада
Как човекът започва да изобразява света си в пространството, какво населява неизследваните места и как си представяме владенията си?
Кога възниква прототипът на съвременната карта; българските земи в картографията на Стария свят: кои черноморски пристанища са съществували, най-стари названия - топоними и етноними.
Събеседници: Димитър Стоименов от Държавна агенция „Архиви”, професор Георги Бакалов, Веселина Вачкова - доктор по история, Арман Басмаджиян от Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий”.

от 17.00 до 18.00 часа
Музикален момент
В първия ден от Светлата седмица ви предлагаме музика, посветена на празника. Творби от Вивалди, Бах, Хендел,  Кунау и Уебър в интерпретация на Филип Жаруски, Сара Брайтман и Пол-Майлс Кингстън, Глен Гулд с Колумбийски симфоничен оркестър, Бахов хор и оркестър – Амстердам с диригент Тон Коопман, както и Ениа и Ал Бано.

от 18.30 до 19.30 часа
Жива вода – Фолклорни новини
Празнично предаване с музика от фонотеката на БНР и изпълненията на Величка Станева, Бойка Присадова, Румен Сираков, Здравко Георгиев и много други.

от 19.30 до 21.20 часа
Музикалните вечери – Еврорадио
Из архивите на Еврорадио – запис от фестивала във Вербие, Швейцария. Свири Фестивалният оркестър на Вербие с диригент Шарл Дютоа и солистка Юджа Уанг - пиано. В програмата: Джордже Енеску – Румънска рапсодия № 2 в Ла мажор, опус 11; Сергей Прокофиев – Концерт за пиано и оркестър в сол минор, опус 16; Густав Малер – Симфония № 1 в Ре мажор („Титанът“).

от 21.20 до 21.30 часа
Радиоколекция
„Малкият принц“ от Екзюпери – 1 част

от 21.30 до 23.00 часа
Аларма
Фензин-културата и ретро-носителите на звукова и графична памет в световното и в българското ъндърграунд изкуство; бутиковите концерти преди пандемията и днес (когато стандартът се превърна и в необходимост); поезия, философия и… звукови пейзажи – гост: Ангел Симитчиев, този път не толкова като творец, а като откривател на нови имена и човек, борещ се за високо качество на DIY(“do it yourself”)-сцената у нас.

от 23.00 до 24.00 часа
Музика до полунощ – Спонтанни инвенции
„Пасион“ от Питър Гейбриъл
След страстната, идва и светлата седмица
А Спонтанни инвенции в този ден са с музикалната фантазия на Питър Гейбриъл и музикантите, записали с него саундтрака на филма „Последното изкушение на Христос”. Т. е. много музика, която може да ви се стори провокативна; необичайни съчетания и гледни точки, еретични и иконоборски музикални мисли. „Това, което прави „Пасиона” на Питър Гейбриъл велик, е – разбира се – неговата всеобхватност, но също така умелото регулиране на онова, което лесно би могло да се превърне в многоезичен брътвеж - четем в една от критиките. „Вокалистите Нусрат Фатех Али Хан, Юсу Н'Дур и Бааб Маал внасят силно близкоизточно и африканско вокално звучене; балканските (?) модели идват чрез нея и дудука. Но Гейбриъл е „лепилото“, оставящо електронния амбиент да тече между различните потоци.“
Освен тях в „Пасиона“ се чуват много други инструменти и гласове от Пакистан, Индия, Турция, Кот д'Ивоар, Египет, Бахрейн, Нова Гвинея, Мароко, Сенегал, Гана...