Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия.
Денят се отбелязва по повод годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър С. Попов на 7 май 1895 г.
Медиите днес и тяхното съдържание коментира в “Нашият ден“ Даниел Киряков, създател на Центъра за анализи и кризисни комуникации и мениджър комуникации и връзки с институциите на Американската търговска камара в България.
Минало и бъдеще
“Технологиите помагат на радиото и телевизията да се развиват, същевременно технологиите са ги направили. Виждаме много добри примери, в които и радиа и телевизии успяват да направят съдържание, което е адекватно за интернет времето, в което живеем, за да могат да стигнат до нови аудитории по адекватен начин.“
Определящ фактор при класификация на съвременните медии
“Достоверността на съдържанието. Технологията опосредства връзката между медията, която изисква да излъчи нещо, най-общо казано и същевременно групата от населението, за което това нещо е адресирано.“
“Според мен и колегите ми от Центъра за анализи и кризисни комуникации най-важното нещо е – фактите, истинността и достоверността, на това, което се предлага.“
Изборът на медии
“Трябва да добавим и ефекта на социалния балон към изборите, които правим. И социални балон на вашите познати, които гледат и слушат тези пет медии, които са си избрали. Харесват се сайтове, или пък телевизии, чието съдържание е минало всякакви журналистически и етични граници. Същевременно се публикуват и излъчват материали без всякаква проверка на фактите.“
“Грубото копи-пействане от чужди сайтове и превод с не толкова особено голяма сръчност ги отличаваше до известно време, но напоследък ги виждаме, че те са изключително добре структурирани и подредени.“
“Същевременно заглавията, които карат човек да кликне върху тях, и да разбере какво се случва – с живота на известните, или пък вреди от ваксините срещу коронавирус. Типични заглавия от епохата, в която живеем, което кара хората да се объркват, да нараняват своята психика и това да влияе върху поведението им.“
“Изходите от подобна ситуация са няколко. Всеки един от нас може да развие критично мислене. Да се опитаме да разберем подадената информация, до каква степен е достоверна. Тя трябва да отговаря на няколко критерия – да е подписана от журналист със собствено име, написаните вътре факти да са проверяват лесно в други източници.“
“Човек трябва да се опитва да променя своите нагласи. Нагласата е най-трудното нещо, което може да се промени. Една част от хората търсят информация, която да пасва на техните собствени разбирания.“
“Критично мислене, медии, които са с ясна собственост и финансиране. Журналистика с име. Това са водещите критерии, които един потребител трябва да следва.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
