ПАФА – танцово-визуална интерактивна инсталация

Новият танцов проект ПАФА е танцово-визуална интерактивна инсталация на Фондация "Пространство за танц". Тя ще се излъчва на живо на 27 май на страниците на Българските културни институти в Лондон, Берлин и Рим, ДМБЦ-София. 

Боряна Сечанова, хореограф и директор на Балет "Арабеск", разказва повече в "Артефир".

Проектът ПАФА е създаден в резултат на артистично осмисляне на новата пандемична реалност, която всички обитаваме и която ни изправи насаме срещу дигитализирания образ на света, с който общуваме. Ако доскоро дигиталното съществуване беше алтернатива, паралелен живот, спомагателен инструмент и свободен избор, то сега се превърна в необходимост, принуда и често единствена форма на изява и единственото, което ни задържа като участници в обществения живот. 

ПАФА представлява танцово-визуална инсталация, в която се сливат и заместват реалността на живите изпълнители, с виртуалната реалност на техните дигитални отражения, сливат се технология и изкуство, живо и неживо в сложни взаимовръзки между действащите лица и техните дигитални образи. Повдигат се въпроси за идентичността на човешката личност, за тъждествеността ѝ с нейния образ и със самата себе си. 

ПАФА като танцов проект изследва тялото като образно-символна форма – изразяваща състояния и мисли, възбуждаща емоции.

Името на проекта идва от легендата за кипърския скулптор Пигмалион и неговата оживяла статуя Галатея. В книга Х от „Метаморфозите на Овидий“ се казва, че те имат дъщеря Пафа (на латински Пафос), от чието име произлиза името на град Пафос. Според други източници те имат син Пафос и дъщеря Метарме. Това разминаване може да се дължи на грешка в превода, но тази грешка е продуктивна за екипа на проекта ПАФА.

В ПАФА майката се възпроизвежда в дъщерята/сина. Детето е отражение, но не е тъждествено на майката, подобно е, но не същото. То обаче не е тъждествено и на самото себе си. В този семантичен кръг (идентично, еднакво, еднообразно, еднородно, тъждествено, също, точно, равно, сходно, подобно, аналогично, съответно, буквално и т.н.) инсталацията „завърта“ – буквално и преносно множество асоциации и възможни тълкувания. Зрителят неволно става философ.

Като подход се използва принципът на отражението като възможност да се възпроизвеждаш в друга структура. 

В проекта дигиталното е едновременно същност, форма (език и начин на смислообразуване) на творбата, както и начин за разпространението ѝ.

Освен представянето на танцовата инсталация, втора част на проекта е дискусия на авторите с поканените гости, анализатори и с публиката на live streaming представянето от различни точки на света чрез online връзка.

Хореография – Боряна Сечанова; Сценография – Венелин Шурелов; Live streaming –Студио „Бленд“ ООД; Изпълняват: Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов (солисти на Балет „Арабеск“).

Live streaming, 27.05.2021 21:00 – България; 19:00 – Великобритания; 20:00 – Германия; 20:00 – Италия

Излъчването на живо може да бъде проследено на специалната ФБ страница на проекта 

Проектът се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Столичната община, България.